20 октомври 2007

Охрид? Никогаш повеке!

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Вчера се върнах от Охрид. Трета година по ред ходя в Охрид, и всякогаш когато се връщах накрай Скопие у тия мобилните сауни на Гугутка.. т.е.. Галеб (Бележка на Стойчо: Галеб (май значи Гларус, 10х Зоки!) е македонска автобусна компания) си виках — „Ай, ке се опраат догодина“. Овой пат си викам сам на себе „Будало една...“...

Това що ке го прочитате е лично искуство (опит), може би некой има комплетно спротивни искуства, али яз ке пробам да обяснам защо веке никогаш нема да одам во Охрид.

Добро бе, Охригяните се жалат како нема туристи, како сезоната била кратка. Па како сакат да имат туристи, кога успеваат да ги напиздат сите со комплетно идиотскиот однос спрема мущериите каде и да се. Пример — порачуванье сендвич во Меджик, дури и во 9 наутро кога е апла празно, е процес кой трае най-малку 20-тина минути. Първо се чека 10 минути да дойде келнер(ка), па после още 10—15 да ти го донесат сендвичот. Коа порачував Чикен очекував да видам како некой от келнерите бърка(гони) кокошка по улица.

Или, седевме со другар и другарка во Аквариус. Као демек кафич що би требало да е найтрендовски во Охрид, Антена5 шема, ово-оно. Седнуеме ние во 16:55, и чекавме 20 минути да дойде келнеруша, коя се появи дури откако се развикав по еден келнер да дое да не послужи. И талентот вика — „Не е мой реон, сега...“. У кафичот има вкупно 15 маси. Кои църни реони?

Нема везе, доагя келнерушава, со „Те мразам, шо онаквое ме стана...“ поглед. Другарката я прашуе защо чекаме 20 минути да се появи, а оваа дури навредено и одговара дека било смена. Я първ пут слушам за смена у 5 и 15. У той момент ми пукна филм и и истресоф онака нанервирано на келнерушата дека смената сигурно и била во 5, а не во 5 и 15..

Кога се обидував да земам парче пица от тоа Златно Яйце (стварно е добра пицата) видов невероватна гужва. Али гладен бев, па реков — ай, ке чекам. После 15 минути лакти у бубрези, стигнав некако на ред, и таа тортата що работеше унутра успеа да ме напенисира до даска. Ми вика „Ти се буткаше, не ти давам тебе пица.“ Лево от мене двайца други, десно от мене еден. На нив им дава пица, мене не. Прописно я отерав у вагиналниот отвор на женскиот родител и си отидов.

И после туристи сакале.

Успеаа другарите да ме натераат на Лагадин да идеме еден ден. Никогаш повеке. Тоа кафичите таму се толку некултурни, комплетно я окупирале плажата, коя е скратена на само некои 2 метра. И у тие 2 метра треа да се размине целата таа рая що е таму, а да не збориме за стаанье пешкир или що и да е. А коа одиш по плажа секой втор или трет збор е „Извини, извини, ей, извини, извини за каменот у глаа“. Плажата е катастрофа.

И уствари найдобро искуство со плажа имав у кампот Партизан. Таму 2—3 метра има некои помазни каменя, а после е као многу ситен песок, таканаречен муль. Барем не си искършив ноги.

А да, и во Охрид я платив найскапата текила що до сеа сум я пиел во Македония. У Мецофорте (или како и да се викаше) отидовме пощо не викнаа некои другари. И онака расположени, викаме ай Текили. За шот ебана Олмека ми земаа 100 денари.

Автор: zeroSignal, 2003г
Допискате е взета от популярния македонски портал Багра, чиито авторкси права гласят:
Ништо не е во ничија сопственост, останатото e © 2001 — 2007 на Опасна Багра. Сè што ќе напишеш може да (и ќе) се употреби против тебе!;)

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

5 коментара:

Анонимен каза...

Бележка No.1 на Зок към Стойчо:

Галеб нее Гълъб.
Галеб е морска птица която прилича на гларус или чайка, само е малко помалка од тях.Понякога се среща и на Охридското езеро.

Бележка No.2 на Зок към Стойчо:
Недей да казваш че сте (с Комитата) стари хора!Аз съм като Вас (даже с една година поголям) и Ви казвам: ние несме стари хора!

Желая Ви всяко добро од Господа.

Зок

Комитата каза...

Зоки май е прав
Галеб и Гулаб са две различни неща. Галеб наистина е чайка на сръбски (може би и на македонски).

Зокии, Зоки ;-) Съвсем млади сме, ако трябва да сме точни. Ти кога ще ни дадеш разказ за някое място където си ходил.

А в конкурса няма ли да се включиш. Аз сега отивам да купувам наградите ;-)

Стойчо каза...

Коригирах го на Гларус - мисля, че се срещат и на Перловската река зимно време - идат от Дунава и по Искъра нагоре стигат до София. Вид гларус е това:-)

Анонимен каза...

Драги Момчета :-))

Имам голямо желание да напиша понешто, но кога - не се знае, станао сам страшно мързелив (може да е и заради младите ми години).
А за конкурса, найголяма награда (за мене) ще е, когато намерим време, да на хубаво местенце, уз хубаво мезенце (и всичко което върви с това), добре разнищим няколко задължителни теми за маса. :-))
Дискусия е винаги приятна и интересна с хора които могат добре и качествено, културно и спокойно да защитават своето мнение.

Всичко нахубаво,
Зок

Стойчо каза...

Зоки, я вземи се мобилизирай и напиши нещо:-) Имам намерение да ползвам това което написа за Требинье - ще го включа в пътеписа си, да знаеш - етсетсвено, че ще те кажа, че ти си авторът на тази част:-)

Включвай се в конкурса:-)