Откриването на Европа(1) — или 7150 км и много приятели

Откриването на Европа

/или 7150 км и много приятели/

Първа част

Всичко започна така

Затова, защото — Анушка вече е купила олиото и не само го е купила, но и го е разляла. Тъй че заседанието няма да се състои.

Пътуваме, какво да ви кажа? Обичаме да пътуваме, аз обичам да шофирам особено извън България. Не че не харесвам България. Просто у нас трябва да си нащрек 120% за дупки, наглеци и хитреци. Даже понякога си мисля, това е божията справедливост. Страната не може да е красива пък и пътищата да добри и безопасни твърде много ще ни дойде. Та пътуваме София Грац — 980 км. някъде. Тръгваме към 5.30 сутринта, винаги тръгваме рано. Не е много умно защото пътя е дълъг и е добре да си отспал. Да ама не, уж предната вечер лягаме рано, но не може да се заспи от вълнение, мисли и напрежение. Както и да е сега имам втори пилот в колата, госпожицата. Кара вече уверено, дори си позволявам да дремна. Минаваме без проблем границата и вече сме във пътешествието. Динари съм купил от София, после се разбира че това не е нужно защото кредитните карти си вървят по сръбските магистрали без проблем.

Да ви разкажа за подготовката.

Наистина се подготвихме сериозно. Още щом приключи миналогодишното пътешествие — Италия и Гърция, за което всички помагахте, се знаеше че ще има ново. Направихме през годината няколко кратки пътувания, до Ситония, Босилеград, Тасос, но всичко това беше тренировка. Избрахме Испания заради испанския на госпожицата /старо обещание/, че щом завърши с испански ще отидем да го поупражняваме. Пътя до там реших да го накъсаме, защото е немислимо никога да не сме ходили във Швейцария и да я подминем транзит, това се оказа валидно и за Франция и изобщо. Така обаче се оказа че пътуването не може да стане под 18 дни и това в нощувки доста раздува бюджета. Така започнахме да търсим варианти и полека лека научихме за съществуването на едни чудесни идеи — www.hospitalityclub.org и www.coachsurfing.com регистрирахме се и започнахме да четем. Оказа се че всичко това работи.

Грац

Няма да описвам тези два сайта, повечето то вас ги знаят или са членове там. Идеята наистина е велика, от град на град създаваш приятели, отиваш при реален човек, а не в туристически поток. Живееш като него и опознаваш отвътре и страната и хората, с пълна сила важи правилото във Франция прави като французите J. С много писане /повтарям много/ и питане успяхме да получим 13 покани за нощувка една от www.coachsurfing.com останалите от www.hospitalityclub.org. Това си е преизпълнение на плана. Посещаването на непознати хора рязко усилва тръпката. В подготовката влизат подаръци, в колата има 4 кашона вино, 8 бурканчета лютеница /трябва да поискам процент от Олинеза за промоциите които направих на международния пазар/ 23 мускалчета, около 8 комплекта ръчно плетени терлици от съпругата ми, а също и ръчно плетени шапки и бродирани покривки в традиционни наши мотиви. 20 диска с българска народна музика много мартеници, също хоум мейд, 10-тина шоколада Своге/ и от тези ще поискам процент/ и един сак с рекламни материали за България.

Грац

Имам голяма кола, Ланчиа Капа комби събира много, вервайте ми, но като добавиш и 3 стека вода 3 бутилки нашенска гроздова/ мале каква носталгия щеше да ме мъчи ако я нямаше/ малко храна, спални комплекти — задължителен атрибут в подобни гостувания, дрехи и за плаж а и за Матерхорн, накрая колата ми се вижда като Миникупър. Ама аз в тъмна доба я товарих да не ми се смеят съседите. Единствените митничари които проявиха някакъв интерес бяха словенските. Пословично надути направили идиотска опашка от коли на словенско хърватската граница един от тях поиска да вдигна капака и като виде как се отвори като тапа на шампанско веднага подви опашка и се прибра в кабинката. В Хърватска направих грешка като заредих и поисках да платя в евро отрязаха ми главата. После никъде по-нататък не сипах толкова скъпа нафта.

Грац

Некои съображения: На магистралите задължително са по-високи цените на горивата и на храната. В покрайнините на градовете може да се зареди с драстична разлика в цената.

След предишното ни пътешествие сме задобряли много. Намирам нощувки на цени от 15 до 25 евро на човек. Колкото е по-голям града толкова по-големи възможности да намериш ниска цена, има. В Барселона от сайт http://www.loquo.com/ може да наемеш квартира на много добра цена. Тук ще оставя няколко полезни линка за намиране на прилични нощувки:

http://www.hotelformule1.com/
http://www.accorhotels.com/accorhotels/index.html
http://www.venere.com/
http://www.hostelworld.com/
http://www.hostelbookers.com/
http://www.ownersdirect.co.uk/search_advanced.asp
http://www.homelidays.com/
http://www.zermatt.ch/index.e.html
http://rentals.loquo.com/english/madrid
http://www.barcelona30.com/

Грац

Грац е вторият по големина град в Австрия, приятен, културен, има 4 университета + 2 за приложни изкуства. По време на нашето възраждане тук са учили половината български просветители, другата половина в Одеса. На централния площад има асансьор. Към никъде. Качва те до горе и после обратно. Естествено качихме се. Много ми допадна като бизнес идея. Любопитството да видиш абе що тия хора се качват от средата на площада до 15 м по-високо — в нищото неумолимо пълни касичката му.

Има крепост на хълма Шлосберг. Там са спирали и турците и Наполеон, не съм много сигурен, но последните май не са успели. Има и някои много модерни сгради, които ни впечатляват. Те всъщност го правят различен.

Палим гумите на запад към Залцбург. Времето съвсем се свъси, по близките хълмчета има пресен сняг. Егати а ние носим плажните такъми. Обаче пък навигатора се е развихрил и направо твори маршрут. Бях му дал да избере Дискавъри опция и той направо ни размаза, прекара през цял куп страхотни селца и курорти запомняме едно — Бад Митендорф. Пътят е невероятно красив, къщите още повече. Имам усещане за нереалност.

Залцбург

Пристигаме в Залцбург, намираме нашият приятел Йозеф, отварям багажника и усещам реакцията му като вижда багажа. Споко бе Йозеф за една вечер сме, не завинаги. Тръгваме веднага из града.

Залцбург — Ред Бул

Той ни води в царството на РедБул. Частното летище и хангар на собственика. Заради него е построил и по-голямо летище на Залцбург. Патриот. В неговия хангар са събрани любимите му играчки. Болидите от формула едно. Колекцията му от самолети, има и няколко изложби. На върха, под купола има ВИПаджийски ресторант. Язък не си нося връзка. Има стъклен под. Получаваме бордни карти. Може да видите снимките от дизайна в тоалетните /само в мъжката беше над 300 евро букетчето/. На излизане си викам ще взема да измисля и аз една напитка. Пустата му кутийка, поне да беше вкусна.

За вечеря отиваме в местна кръчма, жива музика, шницели и щрудели.

Залцбург

Залцбург има два хълма /тепета/ и красива река — всички показатели на красивият град. Моцарт, много църкви и какво ли не. Монасите с годините са превърнали солта в злато /католиците много ги бива по бизнеса/ съчетано със силата на убеждение на Светата Инквизиция може да си представите как са създадени тия дворци. Затова много ми допада името ЗАЛЦ. Може да значи сол ама ми звучи като зло злато. Така кротко валеше, че се отдадохме на леност и сладокусие из кафенетата и сладкарниците.

На Запад — към Швейцария. В движение променяме маршрута, покрай немското езеро Sciemsee /Шаймзее или бог знае как/ има мощно задръстване. Папата бил дошъл /да му се не види/ Рязко свиваме на юг и атакуваме Швейцария през Инсбрук. Отново тунели пейзажи езера. Облаците се разкъсват. И хоп граница, появи се един червендалест чичко погледна ни, попита за къде? Цуг викам аз на чист немски. Яяя гут потупва ни по купето доволно. Това беше, очаквах да видя още поне един пост. Тц. Като видяхме, че цените на бензиностанциите са във франкове разбрахме къде сме. Тъкмо да обобщим австрийските гледки и швейцарските ни грабнаха. Още повече цветя по прозорците и повече езера. Нашите приятели Андреа и Адриан звънят по телефона. Имате ли проблеми с пътя или колата. Обяснявам: не бе ние сме си заплеси! Тези младежи са страхотно лъчезарни хора. От първата дума ни поканиха в техния дом. Те са пропътували с едно бусче 45 хиляди километра — една година, цялата Азия. Няколко минути не мога да си затворя устата. На нас гордите пътешественици тръгнали да откриват Европата. Малее! Направили са невероятна вечеря. Всичко е ръчно приготвено, дори кус куса сами правят — ръчно. Вадя гроздовата. Хвала на Бога. Хукваме на нощна разходка. Говорим си цяла нощ.

Цуг

Цуг е страхотно малко градче, на страхотно едноименно езеро с възможно най-ниските данъци. Това докарва офисите на купища фирми от Европа и острова и хоп поминък за всички. Кантонерите така решили. Тия швейцарци хич не бръснат държава и правителство, съберат се на приказка, хоп референдум и нашият кантон така и така реши. Древногръцка демокрация. А няма да описвам какъв култ към здравето имат. Това велосипедните алеи влака могат да накарат да отбие. Балони, лодки, делта-планери.

За съжаление сутринта се разделяме и тръгваме към Цермат — Там му викат Цаамат. Езерото си заслужаваше много повече време. Да де ама пътят ни зове.

На Запад /предимно югозапад/. Тук вече GPS-а започва да се шегува, от тунелите ли от високите върхове ли, губи сигнал често и на няколко пъти се въртим около едно езеро. Накрая с налучкване и питане май уцелваме. Пътят се вие през Алпите пресичаме Вю пойнт на Алпите — над 2300м, пътят се вие стръмно и досущ като нашият белмекенски. Язовир след язовир в каскада. Като че ли са им малко езерата. Адски са практични тия хора. Изпреварваме стотици велосипедисти по стръмнините. Направо леко ни обзема срам в удобната кола. Ние обаче закъсняваме много. Идеята да стигнем преди обед за да хванем работещи съоръжения за Матерхон преминава в идея да стигнем преди мръкнало. В Цермат колите са забранени. Може с електрокар или някакво подобно. Казвам ви култ към здравето имат. Спираш в Таш и оттам с влак или ел.бусче. Паркинг 55 франка.

Цермат

Намирам хърватски таксиджия, който ме урежда на паркинга на един хотел и с таксито ни закарва до Цермат. Той ни продава и билети за лифтовете с отстъпка като на братя балканци. Настаняваме с в хотел Банхофф. Един истински артист администратор с изключителен талант ни разказва и упътва в сложната мрежа от лифтове, гледки и забележителности. Пълна програма. Казах ви, че швейцарците са практични. Хотелът всъщност е с общи баня и тоалетна, обща кухня, пералня и живее някак като едно семейство. Вечерта в общата кухня-трапезария с гълчава на японски, американски, немски и пр. се обменят снимки, подправки, странни чайове и наздраве на разни езици. Ние с италианска пица, швейцарска салата и нашенска гроздова се включваме успешно в откриването на Европа.

Klein Matterhorn

Цермат е типичен високо планински курорт. Ски може да се карат целогодишно. Катерене и алпинизъм също. Чувал съм, че арабските шейхове почивали там, ние не ги видяхме, ама ще идем пак. Има ножчета, часовници, банки и крави. Но всичко това е чисто, естетично и зверски практично организирано. Лифтовата им мрежа е невероятна. Където не може с лифт може с хеликоптер. Тя и железопътната им система е перфектна.

Цермат

На Запад отново. Катеренето ни до Клайне Матерхорн е променило маршрута отново. Женевското езеро и всичките му красоти остават за друг път. Трябва да стигнем в Анси преди 18 часа. GPS-а продължава да фриволничи, мисли че искаме да изкачим всяко баирче въпреки, че съм казал категорично че искам ФАСТЪР ама не би, не остана тайна пътека,през която да не сме минали. За малко да изпуснем границата, добре че ни се допи кафе. Похарчваме последните франкове за половин метър шоколад и сме във Франция....

Продължението в част втора — Франция и Страната на баските>>>

Автор: Бай Кольо

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: