27 декември 2006

Мечките в Белица

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Всеки три последователни почивни дни са добре дошли за преуморените ни души. Телата ни все още се справят, но душите определено търсят място за спасение, със следните параметри:

- Възможно най-далеч от София, без оглед на географската посока.

- Възможно най-необитаемото, диво и нецивилизовано място.

- Без покритие от мобилните оператори, по възможност и от тримата.

- По възможност наличие на гора и надморска височина поне 800-900 м (може и повече).


Наскоро, в едни такива три почивни дни, си намерихме едно местенце в село Баня, на 5-6 км от Банско, което, в общи линии, отговаряше на изискванията за усамотение (ако за “усамотена” се брои компания от 16 човека!).Като крайна цел на почивката си набелязахме резервата за танцуващи мечки в гр. Белица.Знаех твърде малко за това място: че фондация изкупува от циганите мечките им, които доколко са техни е друг въпрос, и ги прибира в специален резерват – този в гр. Белица. Лесно открихме мястото, но трудно стигнахме да него, защото последните 15 км от града до резервата си бяха истинско off road приключение.Пристигнахме и още след първите 15 минути, прекарани там разбрах, че колкото и много да знаеш, да си чел и слушал за резервата, трябва да го видиш, за да усетиш за какво всъщност става дума.

Мястото е създадено и се поддържа изцяло от две чужди фондации – “Четири лапи” /http://www.vier-pfoten.bg// и “Бриджит Бардо”.

Трябва да призная, че съм се питала “толкова ли няма с какво да се занимават тези хора, че чак до циганските мечки опряха?”Отидох, видях и почувствах. Намерих отговор на някои въпроси, на други, на по-злободневните, обаче, не успях.

На входа на резервата ни посрещна гид, облечен в служебно облекло на “Четири лапи” и започна първата част от разходката и първият разказ. В първата част на резервата има 3-4 “клетки” за мечоци в период на адаптация. Всяка “клетка” е с площ от 5000 – 6000 кв.м., с обособени басейнчета, пънчета, бърлоги, и т.н., безкрайно чисти, без намек за ръжда, олющено или счупено, подредени като за изложба и лъснати до блясък. Преди да чуя края на разказа на гида, за миг ми се прииска да съм мечка. След периода на адаптация, тези мечоци отиваха при другите в гората, прилежаща към резервата, която беше в същото безупречно състояние.

Слушах разсеяно разказа на гида и се наслаждавах на идилията и дружелюбните мечоци, докато едно изречение не привлече вниманието ми.Чух гидът ни да казва:

- Този мечок е сляп, има перде на очите, но му предстои операция и ще се оправи…

- Моля? – прекъснах го спонтанно и не твърде възпитано – Извинете, че Ви прекъсвам. Как така сляп? От какво може да ослепее мечка!??? (имах предвид, че муцунките им бяха обезобразени от халките на оковите, но видими поражения около очите нямаха).

- От малтретиране и алкохол!

- От алкохол? Вие майтапите ли се с нас? С такива неща шега не бива!

- Не! Абсолютно сериозен съм, отвърна водачът ни, и продължи: За да не буйстват след побоя, циганите дават на мечките алкохол. И с течение на времето, от тази комбинация те ослепяват…

Всички (около 12 човека) се бяхме събрали в близост до клетката на мечока. Той усети приповдигнатото ни настроение и разговори на висок глас и веднага застана в едно кръгче, в което нямаше трева, (беше унищожена от тъпкане на едно място) и започна нервно да вдига лапи и да върти глава, сякаш танцува. Но го правеше нервно! Приличаше на луд човек! Мечокът свързваше шума, който вдигахме със сигнал за танцуване или побой – и той “танцуваше”, докато се отдалечихме и утихнахме. Водачът ни обясни, че това е най-новият им мечок и още не се е отърсил от психическия тормоз, затова реагира така.

Бях шокирана! Какъв човек трябва да си, ако изобщо си човек, за да докараш МЕЧКА до психическа нестабилност??? Какво трябва да причиниш на мечка, за да я побъркаш??? Не можах да задържа камъка в гърлото си и изостанах назад от групата, за да си поплача без да травмирам децата. Те бяха достатъчно впечатлени, нямаше нужда да се разстройват като мен.Вече не се питах защо фондацията е постъпила така и защо се грижи за мечките. Бях доволна, че резервата не е държавен и парите на фондацията не потъват някъде, а отиват по предназначение. В което нямам съмнение, защото всичко изглежда така, все едно че е построено вчера!


Но на другите въпроси, които нахлуха в главата ми и не ми дават покой, няма кой да ми даде отговор…


Щом има фондации, които да се грижат за мечки, значи има и такива, които да се грижат за болни и изоставени деца, унизително наричани от обществото “деца в неравностойно положение”.Къде са тези фондации? Или може би не искат да се грижат за български деца?Защо? Какво или кой им пречи – хората или законите? Или липсата на закони?Защо можеш да си купиш мечка и да й дадеш достоен “равностоен” живот, а не можеш да си купиш дете и да го спасиш от унижението и мизерията?Защо, за да си осиновиш дете трябва да те правят на маймуна месеци наред, при положение, че домовете са препълнени с изоставени деца?Защо? …. Защо съм безсилна… защо… и до кога????…….

До кога ще живеем в страна, коята прилича на сцена от филм на Дейвид Линч…. до кога?…. чувам, че някой крещи….. сама съм….душата ми крещи и се гърчи от безсилие….

Аз съм жива, истинска съм!Не искам да ме превръщат в декор към филм на ужасите и абсурдите….

Автор: Даниела Соколова

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

2 коментара:

Анонимен каза...

Паркът е много хубав. Мечките имат добри условия.Природата е много красива.
Това е една приятна и интересна разходка.
Ако местното кметсво реши и да оправи пътя, че човек ще си " счупи " колата , може да има и повече желаещи до този прекрсен " Парк за танцуващи мечки ".

BORIME4KA каза...

Колкото до децата, има такива фондации... Например, фондацията на родителите ми ("Приятелска подкрепа", гр. Русе) се занимава именно с такива деца... Самото осиновяване обаче е изключително сложен процес, а държавата ни е създала такава бюрокрация, че наистина на човек му се отщява да се занимава в един момент...