До Италия и обратно - през къде ли не....

„ И какво стана с Джиджи? Ами какво, върна сее!”

Та така. Новопосветените пътешественици се завърнахме. Нашето, бих казал, много дълго отлагано пътуване се състоя. Благодарение на Благун, Дивака, Sayaro, Емо Вучев – хора, които не познавах и все още лично не познавам, съставихме и осъществихме, почти изцяло по Интернет (както каза приятел това си е натурален нетуъркинг) едно истинско пътешествие. Набавихме нужната литература, карти, билети, резервации и всичко това за първи път, като изключим едно отдавнашно пътуване до Будапеща и Прага със стария москвич преди … години. Искам да ви кажа, че вече се чувствам като част от едно много различно, ЧОВЕШКО съсловие. Напомня ми годините, когато откривах компютъра: приятели прекарваха часове с мен, за да мога да инсталирам първият си Уиндоус – 3.11. Колко търпеливо и добронамерено обясняваха този „Друг Свят” на невярващия.... Още от тогава остана вграден в мен „Закон1: знаеш ли трябва да помагаш!”

Всъщност, ако не ви се чете, ето тук може да го видите на картинки sofia-rim.kolio.net
Та сега по същество. Маршрутът София – Любляна (с посещение на Постоинска яма)– Венеция – Флоренция – Рим – Капри (с нощувка в Праяно) – през Бари - Игуменица Йоанина – Мецово – Ней Пори (или Пури – нещо Ню порт) – София беше осъществен за 11 дни. Пътят, който ми се струваше с ужасно дълъг първи участък от 922 км. се оказа едно много приятно и лесно изпитание. Един шофьор на автобус, пътувал къде ли не, ми го каза много просто „Абе, ти в България пътуваш ли?” – „Да”казвам „често”. „Ами тогава нищо не може да те изненада, по–лоши от нашите пътища нема!!” – оказа се прав. Минах през тунелите на Ниш, може би поради това, че не дочетох табелите или защото беше рано и полицията им още спеше, без проблеми.

Сърбия дет се вика на един дъх с 1600 динара. В Хърватска има превъзходна магистрала – права, равна и ненатоварена и на всеки 5 км - Отморище с водичка и сянка, и кофи за боклук. Твърдо бяхме в Европа, явно. Единственият проблем по тази магистрала е да се удържиш буден. Ако не бяха любимите същества в колата да пеят и приказват, трябваше да мина на автопилот. Словения. Шенген. Остър поглед. Къде отиваш? Пари? Резервации? Дай, да видим. Колкото и да имаш самочувствие, леко ти го смачкват. Слава богу, за 5 мин прескочихме ОТТАТЪК. Словения... Още преди 30 години баща ми се върна оттам с пълен куфар шоколад, и каза: „Тия не са никакви югославяни, те са повече австрийци от австрийците”. И сега се потвърди това впечатление. Подредени села, чистота, цветя, подстригани поля…много европейско ;). А Любляна е много събран, стилен, чист, тих приятен град. Алеи за колоездачите, светофари за тях и никой не им паркира на алеите. Вечерта край реката - всички заведения със свещи, музиканти по площадите. Очаровани бяхме, а супа, сервирана в хлебче, със страхотна месна бира Сокол. Да ви кажа честно, от всички величествени красоти, които видяхме, това място ни грабна като място за живеене. Ако избирахме от градовете, къде искаме да живеем, това е Любляна. Още си смятат в СИТ-ове (словенски н’ам-к’ъв си толар) - еврото не е особено модерно.


Пътят ни отведе в пещерата Постойна. Страхотно е да се види. Индиана Джоунс може да се почувстваш. Оттам искахме да минем през Триест, покрай брега, да зърнем Адриатика, но не стана. Пусти магистрали така ни извъртяха, че само камиони и бетон видяхме. Карай да върви, нали летим към Венеция. Граница. Бонджорно!, и сме в Италия. Усещането е.... коли, тирове, коли, тирове - е, това е наш избор. Ако искаш да стигнеш за време, което можеш да предвидиш, това е пътят. Пристигаме, за първи път без лутане, в хотел Сан Карло в Местре. Чудесен, удобен, професионално отношение, добър английски. Гмуркане под душа и бегом към Внеция.


О, Венеция! Грабва те тутакси. Там се загубваш на мига, но това е толкова очарователно. После ненадейно се намираш, където трябва. Търсиш едно, попадаш на друго

Пример

Ама си заслужава.... Тия венециански търговци, явно, въртейки бизнеса по Средиземноморието, добре са припечелвали и, сущи наши новобогаташи, са гледали да го демонстрират. Всеки се е състезавал със съседите си – по-голям дворец, от по-велик майстор да вдигнат. Ама така е, има ли пари и култура има. А Венеция има, всичко има.
За съжаление, една нощ и половин ден, и сме по пътя към Флоренция. Много ефектен път. От Болоня към Фиренце (не знам от ‘де това Флоренция) магистралата минава високите Апенини, демек тунел-завой-тунел-завой. И то завои, дето трудно се взимат с 100км/ч, а колоната пердаши със 130-140. Ако минеш в другата колона, отиваш при тировете и там - не е оферта...(на 5 метра дистанция са). Почуствах се като Шумахер, нали съм в страната на Ферари. А за капак, между тунелите - здрав дъжд, едва се вижда. Ама накефих се, рядко се случва да влагаш 100%.

Флоренция. Много е красива. Много пищна. В Уфици ни заболяха краката, огромно съкровище. Много дни са нужни. Е, друг път - още. Хотелът – риали ренесанс. Стаята - 40 квадрата, таванът на 5 метра, канализация - външна. Направо чувахме въздишките на Медичите през стените. Е, това удоволствие, обаче, изисква колата да се подслони в гаража на Баричело (мисля, че е прякор) за същата сума като нас. Вечер е много хубава Фиренце, свободна, приятелска оживена, усмихната. Опитайте „бистика флорентина” (бифтек), около кило е, и тосканско бяло…Пожелавам ви го! Палацо Пити, дел Академия (Давид) - един ден.... Пусти живот, забързан.

Към Рим. Напускаме магистралата. Заслужава си. Интересно, очарователно, любопитно. Пиенца - градът на пенсионери и пинокиовци. Естествено, се заплесваме и атакуваме Рим по тъмно. Грешка! Няколко обиколки на Порта ди Маджоре и се намерихме.


Рим. Дали защото много очаквахме или друго, но този Вечен град се оказа по-пренаселен, по-шумен и по-мръсен, отколкото си представяхме. За добре пресирани и стресирани софиянци, Рим е типична градска блъсканица. Хотелът ни, бяха ни го избрали приятелите от Рим, се оказа разочарование. Собственост на Ватикана – типичният лукс и власт. Управляван от един йезуит, много прилича на нашенски пенсиониран полковник. Климатик - централен, пуска се по желание на йезуита. И най–щурото изискване: да се прибереш до 11.30 ч. Както и да е успяхме, с много парларе и ръкомахане, да вкараме един член от семейството във вила Боргезе на оригиналите на Рафаело. Останалите се отдадохме на разходки в парка, римска жега си беше. Много приятни са откритите туристически автобуси. Наистина е удобно и приятно да огледаш града от втория етаж, без да ти изтръпнат подметките.

Ватиканът. Много катерене и търпение са нужни да се покатериш на Свети Петър на купола, но пък си заслужава гледката. Разбрах откъде правят картичките. Вечен град, добре е да го погледнеш отгоре, помага за самочувствието. След насладата от простора, като контраст на усещането, вътре в катедралата се почувствах много потиснат. Толкова труфено, трупано, претрупано, натоварващо, че смазва. Злато, мрамор, могъщество. Оставам си православен отвън на площада. За разтуха отидохме до Остия – морския квартал на Рим. Гмурнахме се в Тиренското море с огромно удоволствие.
На път към Соренто. Избрахме оттам да отидем на Капри, а не от Неапол. Соренто си заслужава песента на Джили. Всички къщи, къщички, резиденции гледат към неаполитанския залив. Но Капри – О, Капри! Когато се покатериш с наклоненото трамвайче, после с автбус(ченце), с размери на полско фиатче, а после с лифта до върха разбираш, защо му слагат „О”то отпред.

Няма да описвам повече погледайте.

Има една синя пещера, която много ни изкушаваше, но не стигна време.

Към Позитано и Праяно. Това е ПЪТЯТ, отсечен в скалите - криволичи и предоставя коя от друга по-зашеметяващи гледки. Добре, че са направили парапети, на всеки завой може да излезеш от пътя, такова прехласване. Местните легенди за имената на градчетата от „Костерия Амалфина е Сорентина” са, че дева Мария е бягала и спряла тук, спряла там. Нищо чудно, боговете да са го посещавали.

Позитано няма нищо общо с нашият италиански дипломат - там не са го чували. Праяно, където бяхме намерили хотелче, е същото, поникнало сякаш на южните скали, градче. Много е хубаво, разбираш защо са им така добри канцонетите, всичко там така въздейства, да запееш, да се отпуснеш. Опън Гейт се казваше нашият хотел. Великолепно място, вижте сами

място за закуска


или

балкон

Амалфи, като прочетеш малко за историята му се оказва, че е бил не по-малка или слаба република от Венецианската, но защо ли е по–неизвестен не ясно. Като се загледа човек, като че ли всичките тези градчета са строени само за картички.

През Бари към Игуменица. Хубав ферибот, само дето ни събудиха в 3 часа да слизаме, а той едва в 5 ни изсипа от търбуха си на пристанището. От там - ту магистрала, ту не - до Янина. Има какво да се види там от деспотството на Али Паша. Има островче с чудесни кръчми и музеи. От всякъде те черпят баклава за добре дошъл, с идеята да купиш, ама от толкова баклавички така се заслажда, че само вода ти се ще. И пещерата Перама си заслужава ходенето, тя е по-скоро дълбока, отколкото дълга. Нощувахме в Мецово, много колоритно село - донякъде напомня Копривщица и Ковачевица. Сиренето им наистина е страхотно, и с узо, и с вино може. Кокореци, сувлаки - определено се почуствах по добре от италианските ресторанти. Хазайката ни (то си е хотел, но те посрещат като у дома си), Калиопа, се стараеше много. За всеки наш въпрос тичаше до речника.
Гърците явно са по–вярващи хора от нас. Всички кандила по пътя, а те са на всеки завой, бяха запалени и имаше цветя. Пример за това може да се види в Метеора. Тези там са строени с вяра, а не със злато и огън като Ватикана. Камък по камък нагоре. Няма друг начин освен с вяра. Който е ходил е усетил, който не - да погледа

Метеора

От там се насочихме към Егейско море. Ней Пори, странно как толкова голям курорт го няма на картата. Като антипод на нашето Черноморие, там се строи до 2-3 етажа и на 100 м. от морето. Представете си плажът на Албена, кристално море, две алеи за пешеходци и хотелчета, по-скоро къщи, с ресторант или кафене отдолу. Гарсониера на тази първа линия е 25 евро. Направо да се чудиш, защо толкова години инвестираме по нашето?! Нямам обяснение, и за капак е на по-малко от 400км. За няколко часа само бяхме в Солун, изумени сме от този град. Модерен, млад, богат, светещ, чист.
Към България, трепетът е разбираем. Границата, метакса от фри-шопа и към дома. От светлата Гърция, вече е среднощ, в тъмното. Тъмно, но родно. За 3200 км не видях полицай и хоп! в тъмно и тайно селце - щрак! Превишена скорост - с 80 през населено място в 2 часа през нощта. Хванаха ме мен - злодея. Е, добре дошли у дома. По нататък се гмуркаш в дупките от недоправената магистрала в тъмницата, няма една табела или лампа - ама те ловят нарушители.
Карай, след такова пътешествие човек се зарежда с добро. Дай Боже всеки му!

Чао, всичко е възможно

``````````````````````````

Изводи и полезна информация

Бе то кратко съм го описал, ама лека по лека по лека ще се допълва. Та да споделя няколко извода.
1. За първи път, съвсем сами, планирахме и организирахме нещо такова. То верно, че е страшно вълнуващо ама сега си давам сметка за риска. Нито от хотелите имахме представа нито от пътя, къде, колко как - от самото начало. Хората с ексурзоводи, подготвени, знаят, на групи, а ние - тримата. И всичко - по нета, е то ми е занаят, ама все пак.... Първи извод: За всичко можеш да разчиташ на хората от този клуб. Знаят всичко, ако не знаят ще го намерят. Само споделяй!
2. Финансово. Хотели, гориво, зелена карта, медицински застраховки, зареждане на кредитните карти(по-добре две от една :)), ферибот, оборудване на кола, карти, атласи и, много важно - резервации за повечето музеи - беше направено оттук. В много прилични граници. Спане за около 100 евро за трима, 3200 км път 220л. Нафта - около толкоз евро. Пътните такси не ги помня. Има ги в сайта на Мишелин. Дотук добре. Ама малко с ресторанчетата се пооляхме.
Втори и други изводи: Не търси ресторант прегладнял, не се доверявай на майстора, чети по внимателно менюто, няма да е зле приятели да препоръчат нещо. Илюзията, че можеш да хапнеш нещо на улицата евтино, си е илюзия. По-добре истинско ресторантче, добре е да се прочетат гидовниците. Разните корабчета, влакчета, лифтове, лодки, атракционни трамвайчета и автобусчета, по правило, ти взимат повече от колкото очакваш. В смисъл, винаги можеш да го направиш и по разумно, но ако ти е за първи път, като нас, си е купон. Мисля, че харчехме по повече от 100 на ден.
3. Ферибота 165 евро за тримата и колата - при това кабина А-А на горната палуба, само дето беше двойка. Ама това е резултат на супер промоция от фирмата (виж по-горе да не излезе че съм им агент) - горещо го препоръчвам, аз прекарах цяла нощ над обърканите гръцки сайтове за ферита с молив в ръка и едвам достигнах 240 евро, при мижава тройка в трюма, на най-мизерната компания, в неудобен час .
4. Покупки само на картички, сувенири, карти и книги сме направили. То вече не е оня запад. дето има всичко, а ние - нищо. Не ми достигаше един диск за камерата и си потърсих в Италия. Едно фото до Ватикана ми предложи един, за 10 евро. REALLY!? питам аз, а човекът с учудване пита: Скъпо ли ви е? Отказах гордо. В Остия попаднах на супермаркет и си викам, е сега ги надхитрих. Там бяха по 9. А в София са по 1.20 в лева. Извод: Та техническата подготовка си е по-изгодно да се направи тук.
5. Италианците са любезни. Питаш на английски, те кимат, кимат и ти отговарят, силно ръкомахайки на италиански. Бях страшна картинка с един карабинер. Аз учтиво Ду ю спиик инглиш, той вежливо и внимателно ме изслушва и казва ЪЪ? Аз отново, с още по-прости изречения и повече движение в стил РАП. Той - ЪЪ? и така, докато нашата приятелка от Рим не се намеси в пантомимата.
Основен извод:6. Това е приключение, щастливи сме че го направихме.

Хотелите
Този в Любляна е младежки, евтин и тесничък, в банята можеш да влезеш след изпускане на въздуха. Но чисто и за една нощувка става. Следващия път ще избера друг. Този във Венеция - Местре е супер. Лесно се намира,паркинг - това за Венеция е бонус, професионалисти са хората говорят английски имат програми, билети, екскурзии много го харесхаме за цена 85 евро за тройка е перфектен.
За Флорентинския ... 40 квадрата стая с 5 метров таван. Много е ренесансов. Май оттогава са му настилките и стените. От една страна е изживяване, от друга колата трябваше да е в гараж за 25 евро, все едно 4 член на семейството. В центъра лесно стигаш до всякъде но..
За Римския...Хъм той се оказа на Ватикана. Лукс и власт. Много луксозен, но в шумен квартал, евтин но на рецепцията седи йезуит който знае само италиански и заключва в 11.30. За Рим не бих отишъл втори път в него.
А за Праяно ООО! супер там е романтика, красота, трудно е да се опише, виж снимките от сайта. Ферибота е чудесен имамахме кабина А-А на най-горна палуба за супер промоция. Препоръчвам да се купува от агенцията в София.
В Мецово стопанката ни Калиопа се стараеше страхотно. Симпатично домашно тип Копривщенско хотелче. Там важни са хората. А тези бяха много мили. Пак бих отишъл За морския бряг на Егейско - никакви проблеми и цените и морето супер

Автор: Бай Кольо

Снимки: Авторът - ето и фотоалбума от това пътуване>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: