Да се влюбиш в него - Стокхолм

Стокхолм, Швеция

*Макар и позакъсняло...ето как прекарах почти 4 дена в Швеция *

Полета ни беше за 6 сутринта, а на летището трябваше да бъдем към 4. До последно си повтарях „Няма да спа. Няма“, но в крайна сметка си откраднах един час от 2 до 3, за всеки случай, ако в Стокхолм не ни остане време за сън Към 5 вече бяхме минали през всички check-in и разни гишета и чакахме нетърпеливо бординга. Мислех си, че времето ще мине супер бавно, но вследствие на факта, че някой от другите Еразмус студенти, с които се засякохме на летището, дойдоха направо от парти и все още бяха под влияние на алкохола, доста се позабавлявахме. Сигурно останалите хора във фоайето са се чудели от къде имаме тази енергия толкова рано сутринта. Докато чакахме на опашката за качване в самолета се заговорихме с един швед. Сякаш ей така, между другото, спомена „Нали знаете, че Стокхолм е най-красивата европейска столица?“, което предизвика невярваща усмивка и „Къде остава Париж тогава?“, а човекът отговори „Париж си има своята романтика, вярно, но Стокхолм... Стокхолм е специален“. Помислих си „Да, да... Сигурно е красиво, но чак пък толкова... А и всеки би казал, че неговата столица е най-красива.“. Тук спрях и се поправих. „Е, добре, не всеки. Аз не мога да кажа, че София е най-красивата европейска столица. Дали въобще някой може? И да го каже, дали го вярва?!“. Вече сме в самолета. Всичко е розово. Първи полет с WizzAir. Липсва ми кафето по време на полет. Толкова е приятно да гледаш към облаците и да отпиваш от чаша кафе, мечтаейки, очаквайки... За 50 евро отиване-връщане плюс таксите, толкова.

Пристигнахме и о! всичко е бяло. За първи път виждам сняг тази година. Бях забравила колко е прелестно. Зззз. Студ. Качваме се на автобус, който за около час ще ни закара до Стокхолм. Нямам търпение вече. В автобус разглеждаме дневника на Сара, сладурана от Тайван. Изглежда толкова...пътешественишки И така интересен! Като го разлистваш и някаква сила те кара да се усмихваш. Веднага си записвам- „трябва да направя нещо и с моя, защото изглежда скучен.“. Човек се учи докато е жив *вече има резултат:)*

Пристигнахме в Стокхолм. Няма сняг. Много е студено, но, което е по-важното, много е красиво. Много. Оставихме си багажа в хостела и към Стария град. Хостела, между другото, е бивш затвор. До 1975г. ако не ме лъже паметта е бил най-големият затвор в Швеция. Чувството да спиш в затворническа килия е...доста забавно, да речем. Постарали са се да не променят затворническата атмосфера. В стаята има малко прозорче. Вратата е като оригинална затворническа, само дето вместо ключ, ползваш карта:p, ама нищо. Има и огледало във формата на гилотина. Ако искаш може да си купиш раирана в бяло и черно пижама. В двора се вижда манекен, направен като надзирател. Абе, забавен хостел

Стокхолм... Ако има изречение, което бе повтаряно по неизвестен брой пъти от всеки един от нас, то това е „Уаоо, тук всичко е толкова красиво. Хората, улиците, магазините. Всичко!.“ Чудиш се кое по-напред да снимаш. Разхождаме се из Стария град и отвсякъде сме заобиколени от малки магазинчета, кафета и ресторантчета,които сякаш ти прошепват „ела, тук ще ти хареса,това място е създадено за теб“. Съвършено подредените витрините с коледни играчки те зареждат с коледно настроение и те карат да забравиш за студа. Минаваме покрай малък „бутик за шоколад“ и тук-трябва-да-вляза->магазинче за хора, които обичат да пишат. Тетрадки, листи за писма, цветна хартия за ръчно направени картички, примерно, и толкова много други красиви неща. Загубваш се сред избора. Влюбваш се във всичко. А в съзнанието ти изникват идея след идея. Не успях да удържа на изкушението и си направих малък подарък- японска хартия. Не ми се тръгваше от магазина, но нямаше как. Витрина с Пипи. Задължителна снимка за pipi Следваща спирка- магазинче за сувенири. Избираме си картички. Досега винаги съм си купувала картички като спомен от мястото, което съм посетила, но не и за да изпращам. Този път, обаче, си взех и пощ. марки. За всеки случай.

След разходката из уличките на Стария град посетихме Националния музей. Интересно, приятно и...топло. Хареса ми дизайнерската изложба на Anders Jakobsen, както и изложбата „Collections of Painting and Sculpture from the middle ages until the early twentieth century.“ След музея се насочихме към центъра, по пътя случайно попаднахме на „френски хот дог“ и доста се посмяхме отново:), а малко по-късно видяхме ледена пързалка. Музика, светлини и толкова много усмихнати лица Атмосферата те омайва и не ти остава друг избор освен да си вземеш кънки и да се попързаляш. Няма значение, че се страхуваш на леда, че си премръзнал и прегладнял Прекарахме около час на пързалката и (като да не повярвате) не паднах нито веднъж. Имаше една двойка, като изкарани от американски филм. Хванати за ръце, той- уверен, тя- плаха. След няколко опита просто се спряха в средата на пързалката, сред заобикалящите ги момичета и момчета, прегърнаха се, погледнаха се така както само влюбените могат, целунаха се и си тръгнаха. Сигурно не прекараха и 10 минути на леда, но нямаха нужда от повече. Идва ти запееш „Love is in the air“

Хапнахме и обратно към хостела. Между другото само, метрото е огрооомно. И както аз бях като шокирана от размерите, Кристин и Астрид повтаряха, че в сравнение с парижкото, е нищо особено...?! Освен Сара, която вече споменах, компанията ми се състои от още две французойки. Всъщност едната е студентка в Швеция и ни се води като екскурзовод Трите, с изключение на мен, искаха да отидат на дискотека. А аз, не знам от къде намерих сили, се чувствах толкова изтощена, че искам/ не искам, реших да си остана в „килията“. В последствие никой никъде не ходи, заради умората, но поне плана бе такъв. Надявам се, че ще имам втори шанс да опитам от нощния живот в Стокхолм. Събрахме се в една от стаите, хапвахме, говорихме, смяхме се и...пишехме ми пощенски картички. Моите първи картички

Легнах си с усмивка и единственото, за което съжалявах е,че утре вечер трябва да напуснем Стокхолм. А ми се искаше да остана възможно най-дълго тук. Този град като, че ли те омагьосва...

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: