Из Югоизточна Азия (3): Дворците и кръчмите на Тайланд

Част трета (предишната част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Пропуснах да кажа, че още с пристигането си набелязахме любима кръчма в квартала, където всеки ден се отбивахме поне по 2-3 пъти, за да хапнем и пийнем. Там се сприятелихме със собственичката и част от клиентелата, предимно разни бохемски типове от Западна Европа, Австралия и САЩ.

Това е кухнята,а това си е нашата маса. От рафта, който се вижда си вземахме каквото си искаме, а аз обичах да палвам ароматни клечки и да ги подпирам на пепелника, което се вижда и на снимката.Това са новите ни приятелиИ шефката

Вторият ден се събудих преди другите от бръмчене на моторетки и кукуригане на тай-петли. Започва като най-обикновено кукуригане и точно по средата спира. Супер глупаво. Те и петлите им са някаква брутална порода, с малки телца и грамаден, дебел врат. Та това стана някъде около 7 сутринта и първоначално, от вчерашното пиене и странната обстановка, въобще не се сещах къде съм. После ми се поизбистри и реших да се поразходя, докато другите спят.

Взех си едни сандали и се прибрах

Двамата бяха станали и решихме да се разходим пеш до кралския дворец, който кръстихме "най-злата забележителност", понеже Ицо не си пада много, много по забележителностите и като го врънкахме той попита:"А зла ли е тая забележителност?" и ние с Пепо му отговорихме в един глас:"Най-злата". За лош късмет обаче по това време Ширак беше на гости в Тайланд и двамата с кралят точно тоя ден бяха заседнали в "най-злата забележителност", нещо да лафят и не допускаха цървули с апаратчета. Ние продължихме малко по-нататък и се озовахме на пристанището на реката, откъдето тръгваха разни лодки и джонки, на които можеш да се повозиш срещу заплащане.

Пристанището за лодки и джонки

Това стърчащото от другата страна се казва "Храмът на Изгрева" и също май се води много зла забележителност. Ние си взехме персонална джонка само за тримата (имаше нещо като речни рейсове с по 30 бледолики вътре) ама ние изтарикатяхме. След лек пазарлък цената падна десетократно и ни излезе по 5 кинта на човек. Тия лодки се зоват "Long Tail Boat", щото имат в задната част мотор от камион, от който стърчи един 5-6 метра дълъг шиш и на края му е перката. Много яко. Седнахме с идеята, че пичът ще врътне едно кръгче и ше си бегаме, ама не. Тоя сви от реката през некакви ръкави и шлюзове

и даде мръсна газ. Направо пищяхме от кеф. Вози ни през най-различни канали поне час. Видяхме умопомрачителни гледки:

Даже по едно време към нас се присламчи една бабичка от типа на е тая:То това като го гледам може и да не е бабичка

Както и да е, към нас се приближи някаква бабичка с такава мизерна лодчица и ни каза, че имала ледена бира. По-добро не бяхме и сънували. Цената беше двойно по-висока от тая в обикновените кръчми ама това ни се стори нормално. Взехме си три шишенца, а наглото бабе ни обяви нова, четворна цена. Не сме били разбрали, а и сме щяли да платим и една за шофьора. Дадохме на алчната жена колкото се бяхме договорили първоначално и я прогонихме. Тя се отдалечи, гребейки енергично и ругайеки вулгарно на тайландски език.


Навръщане покрай двореца видяхме голямо струпване на хора. Поспряхме и ние да разберем какво ще има да става. След малко от портата излезе цяла рота конници в парадни дрехи и се наредиха покрай дворцовите стени.

Тия пичове седяха над час покрай стената,
докато ние отсреща на сянка под дърветата и само по тениски щяхме да изпукаме от жега.

На финала куките ни се разкрещяха да станем от бордюрите и да приберем апаратите, от двореца излезе позлатен Ролс Ройс и превози краля и Ширак покрай навалицата. След това се прибрахме.

Пропуснах да кажа, че с Ицо ходихме и на тай-масаж. Не беше кой знае какво. Първо една мацка ти мие краката на някаква чешмичка. После лягаш на шалте, свири лека музичка и идва една жена и почва да ти кълчи ръцете и краката и да те сгъва и извива по всевъзможни начини. Даже моята по едно време така ме блъскаше с юмруци, че си беше зле. После влезе един мъж и ме попитаха дали съм имал нещо против той да довърши масажа, а аз отговорих, че не съм много наясно, но все пак предпочитам жената. Всички се хилиха и тоя си замина.

Та след като се прибрахме и починахме с Пепи решихме да се разходим до едим интересен небостъргач, а Ицо, който се беше изкефил на масажа каза, че нямало да идва, а щял да посети салонче за "foot massage". Там някакъв дебел китаец така хъркал, докато го масажирали, че персоналът не можел да си върши качествено работата от смях. Ние пък взехме някакъв рейс и мръднахме до Байок 2. Това е най-високата сграда в Бангкок, над 300 метра и се води луксозен хотел.

Небостъргачът Bayoke2

Това по-ниското е Байок 1. Пуснаха ни вътре срещу билетче от $5. Качихме се на последния етаж и седнахме до прозореца на едни много удобни фотьойлчета. Дойде много симпатична мацка, клекна на колене до масата и ни сипа по един половинлитров хайнекен в чашите и остави една купа с пуканки да мезим. После се поклони и замина нанякъде.
Оказа се, че бирите и пуканките са екстра към билетчетата. През прозореца се виждаха блокове, магистрали и коли във всички посоки до безкрай. Доста от сградите имаха или басеин или тенискорт или ресторант на покрива.

Изглед от ресторанта на Байок 2

После се качихме по едни вити стълби да видим какво има нагоре. Още по стълбите ни блъсна горещ въздух и разбрахме, че ще излезем на открито. Оказа се, че целият кръгъл покрив се върти и като излезеш, само заставаш до парапета и правиш пълна обиколка, докато пак стигнеш вратата. Междувременно стана тъмно и затрещяха гръмотевици и беше много драматично. За съжаление нямахме статив и направихме само няколко размазани снимки от ръка.

Егати магистралите

Прибрахме се пеша за около час и нещо. По тротоарите се качваха мотористи и свиркаха, а на едно място между два стълба имаше табло с поне сто електромера и под тях някакъв пич си спеше в хамак. Разни котли със супи се варяха пак по тротоарите (целият Бангкок мирише малко като на шкембе-чорба), пълна лудница.

Да не си електротехник тука

Прибрахме се, напихме се и си легнахме.

Автор: Бале

Очаквайте продоължението

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: