Пролетна Рига (2)

Част втора (началото е тук>>>)

12.05.2007 г.

Към 08:00 часа излизаме заедно с Лаура. Тя ще бъде мой гид до 12 часа.

Слизаме отново на Университета. Тя започва своята беседа с легендата за създаването на Рига:
Имало един много силен мъж, който пренасял пътници през Даугава. /Първите мостове се строят над реката към 17 век./ Една нощ той чул детски плач от лявата страна на реката. Отишъл там и видял едно дете. Взел го със себе си и го сложил да спи. На сутринта детето го нямало, но на мястото му имало купища пари. Силният мъж ги запазил до смъртта си. После именно с тези пари бил построен градът.

Вече сме на площадчето “Лива”. Лаура ми показва познатите ми Гилдии, но обръща вниманието ми върху трета сграда, намираща се точно срещу другите две. На покрива на тази сграда има котка.

Площад Лива, Рига

Един местен занаятчия от Малката гилдия забогатял и поискал да бъде допуснат в Голямата гилдия. Не му позволили. Той се ядосал и вдигнал тази сграда с котката на покрива. Дупето на котката било обърнато към Голямата гилдия. После се водили дълги съдебни процеси и в крайна сметка котката била обърната в по-благоприлично положение спрямо Гилдията. Котката е символ на Рига.
Ето ползата от местния гид. Нали бях тук вчера! Нали четох за гилдиите! Само че тази история не я прочетох никъде…

Продължаваме към кметсквото и площада при къщата на “Черните глави” и Статуята на Роланд. Попадаме на някаква народна веселба. Импровизирана естрада, фолклорни прояви, момичета в традиционни облекла, сергии. Лаура ме запознава с фолклорния символ на Латвия – звезда с четири лъча, която е втъкана в колани, панделки, дрехи. Продават се плетени шапки и чорапи, местна бродерия, лисичи опашки, кожени изделия, дървени играчки, кехлибар.
Ние имаме много дърво и ръчно изработените играчки са скъпи, но се търсят от чужденците, обяснява моята водачка.
Разяснява ми, че площадът, който има вид на “най-стария в града”, е всъщност на 60-70 години. Тази част на Рига е била силно засегната от бомбите през войната. Кметството представлява красиво здание, малко по-нагоре са откритите кафенета.

Тръгваме по една от уличките със запазени сгради в стил Ар нуво. После хвърляме едно око на замъка, който сега е президенско седалище. Близо сме до реката Даугава. Лаура ми посочва един от най-атрактивните мостове над реката и ми разказва как преди една година местен младеж блокирал цялото движение. Изкачвал се към върха на моста и твърдял, че няма да спре да се изкачва, докато не получи два… еклера.

Шведската порта

След няколко крачки виждаме статуя на Силния Мъж от легендата за основаването на столицата. Сядаме за кратка почивка на крайречната алея. Момичето обобщава някои данни от историята на Рига – немци, поляци, шведи, руснаците на Петър Първи, СССР. С обещание да ми покаже шведската порта след мъничко, тя се изправя. Продължаваме разходката, минаваме през шведската порта. Мотаем се през тесните улички още 20-ина митути. Питам откъде-накъде в Рига има паметник на “Бременските музиканти”. Бремен е наш “побратим”. Освен това основателят на рижката катедрала е от Бремен. Аха, ясно, казвам аз.

Улица Алберта

Минаваме покрай старите казарми и Барутната Кула и се насочваме към по-новата част на града. Пресичайки канала, Лаура ми показва мястото, където са дадени шест човешки жертви в борбата за автономия и демократични промени в началото на 90-те. Иска да ми покаже улиците “Елизабетес” и “Алберта”. Там е най-голямата концентрация на сгради в стил Ар Нуво. Тя нарича улица “Алберта” “Кейк стрийт”, поради множеството архитектурни детайли върху сградите, които наистина стояха като направени от сметана.

Ар нуво в Рига

Може би тук е моментът за малко пояснения за този стил. Цитирам със съкращения:
Ар нуво (от фр. art nouveau: „ново изкуство“) е стил в изкуството и дизайна, достигнал своя връх през 90-те години на 19 в. Отличава се с изобразяването на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; любовта към асиметрията; вниманието към детайла и изработката… Ярко характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми — ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила Модерн и Японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите кантилеври), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример — Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Ар_Нуво

Ар нуво в Рига

Наближава 11 часа и ние се връщаме на “Елизабетес” поради няколко причини. Основната между тях е тази, че на същата улица се намира хотел “Ревал”, в който предстои да се проведе моята професионална среща. Другата причина е по-прозаична. Тук е заведението “Лидо”, в което домакинята ми си беше наумила да хапнем.
Харесвам това място от пръв поглед и затова ще дам и точния адрес: “Elisabetes iela”, 65. “Лидо” е верига от заведения в подчертано традиционен стил, които стартират през 1987 г. Най-близо за нашата култура е да кажем, че са нещо като закусвални. Там можете да опитате всякакви национални вкуснотии - разнообразни картофени манджи, зеле, салати подобни на “руска” и на “снежанка”, но със сладникав нюанс и с обелени слънчогледови семки отгоре, месни ястия, местна “лазаня”, пелмени, прясно изпържени тестени специалитети с всевъзможни плънки… Изобилие от сокове от “дребни” плодове, “газирано” кисело мляко – кефирс, слабоалкохолна напитка – сидрс /сайдер/ и пр. Сосове. Хлябът е безплатен.

Предпочитам да ям онова, което ще яде Лаура. Тя се насочва към тестените и картофените ястия с плънки. Пържеха ги в момента в огромни кръгли тави. Взима нещо като картофен шницел или по-скоро палачинка /2 броя/. Полива ги обилно с бял сос. Аз взимам същото плюс кефирс и черен хляб. Настаняваме се на кокетна масичка до прозореца. Масите, столовете, стените и вътрешният бар са оригинални, “битови”. Помещенията са големи, с готически тавани. Разни сушени билки и клони висят тук-там, пасторални картини и декорации по стените. Чисто и уютно. Чувствам се отлично и си обещавам да се върна тук на всяка цена.

В 11:50 се разделяме. Момичето има среща с майка си и обиколка на магазините “втора употреба”. Аз се запътвам към моята среща. Тя продължава до 18:00 часа.

В 18:30 пред хотела ни чака екскурзовод, който трябва да ни разходи в Стара Рига. Подаръкът го правят латвийските колеги. Това ще е моята трета обиколка.

Преди да тръгнем към Вец Рига екскурзоводката обръща вниманието ни върху величествената сграда на руската православна черква, която се намира срещу хотела. По време на социализма този храм беше превърнат в планетариум. След 1991 г. той възвърна основните си функции.

Руската черква

Преминаваме канала. Спираме пред паметника на свободата. Насочваме се към площадчето “Лива”. От лявата страна момичето показва Вагнеровия театър. Тук за първи път Вагнер дирижира с гръб към публиката.
От дясно са Гилдиите. Чувам познаната вече история за котката. Новината е, че именно тук е текла реката Ридзене /ръкав на Даугава/, която сега тече под земята. Тя дава името на града, който в средновековието е бил полуостров. Преминаваме през светите черкви – на св. Йоан и на св. Петър. Следва разказ за различните ордени в средновековна Рига и конкурентната борба между тях. Междувременно започва да вали силно. Крепостната стена. Рижката катедрала. Тук вниманието е насочено към органа в катедралата – един от най-големите в света.
Тичаме към друга забележителност – “Трите братя”. Ансамбъл от три къщи върху малко пространство. Най-старата сграда с този калибър е от 15 век, другите две - от 16 век. Най-тясната уличка в Рига. Казармите. Барутната кула… Разходката приключва в галоп за около 1 час и 15 минути. Момичето се сбогува.

Утре работната среща продължава в 08:30 часа. Разхождам се сама час – час и половина. В 22:00 имам среща с Лаура. Тя ме чака на спирката на тролея. Оказва се, че и момчето от Австралия също ще се присъедини – да се прибираме заедно. Решаваме да изпием по бира. Никъде не се пуши! За щастие попадаме на едно “Лидо” в Стария град, където пушенето е възможно.

В 23:40 взимаме тролей за “Локомотивес”. Небето още не е съвсем тъмно. Тролеите вървят до полунощ. Имало нощни трамваи! Хитро. Слизаме в квартала на Лаура и тръгваме към блока през непозната за мен уличка с малки къщи и цъфнали храсти. Пред един ароматен бял храст позира младо момиче. Приятелят й се опитва да я фотографира с мобилния си телефон, опрял едното си коляно на тротоара. Работата не се получава, защото и двамата залитат. Особено той.

Продължението в част трета>>>

Автор: Росица Якимова
Снимки: авторът

Още снимки от пътуването>>>

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: