Австралия - 10 част: Тhe Walls of China

Австралия: Mungo adventure - част 10: Тhe Walls of China (предишната девета част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Тhe Walls of China – някои от тези кули достигат до 50 метра!

Тези странни пясъчни форми се образуват в резултат на постоянните западни ветрове. Те са в процес на непрекъснато изгражане от вятъра и разрушаване от ерозията предизвикана от редките дъждове както и големите температурни разлики.
Пътят към Тhe Walls of China преминава през езерото. Тук виждам семейството Ему за които споменах по-рано.

Ему

По-малкият къмпинг е неприятно място. Тук няма никой, дърветата са много по-изсъхнали и е обрасло с твърда, прашна трева, в която дочувам съскането на стотици отровни змии. Това разбира се може да е постоянното с-с-с-с-с, което се появява в главата ми още в The Woolshed. Вероятно съм слънчасал. Каквото и да е, нямам желание да бивакувам тук. Подминавам го и продължавам към Тhe Walls of China.

Напредвам с колата до където мога. Скоро пясъка на пътя се увеличава и на моменти Хондата оре и затъва в меките части, но все още геройски се измъква. Решавам да не рискувам повече и спирам. От тук нататък трябва да се върви.
Слънцето блести още повече когато достигам огомно пясъчно поле. Дюните се издигат като планина пред мен.

Mobile Dunes – на живо изглеждат много по-високи и внушителни

Започвам да се катеря нагоре и откривам, че пясъка е изключително ситен и приятен за газене.
Достигайки върха, виждам Mungo ширнал се отвъд Тhe Walls of China. Свежият западен вятър не спира нито за миг. Приятно е: мухите намаляват и като че ли е по-хладно.

В далечината се виждат The Walls of China. А по-натам е езерото Mungo.

Пясъка е толкова мек, че не издържам на детския импулс да се засиля и скоча от върха на стръмна пясъчна дюна. Летя от пет, шест метра височина, но не се удрям, а се свличам заедно с пясъка, затъвайки до пояса. Такъв кеф! Нужни са ми плувни движения за да се предвижа отново нагоре. Плувам в пясък! Ново и странно усещане. Не мога да се спра да повторя скока отново и отново...

The Mobile Dunes – намират се в непрекъснато движение. Вероятно това обяснява финността и мекотата на пясъка.

Денят е към края си. Уморен и щастлив сядам на най-високото възможно място. Слънцето бавно пълзи надоло, и обагря всичко наоколо с безброй отблясъци на топлите цветове. Седя с широко отворени очи и очаквам този миг, уловен на първия image, който видях от Mungo и който ме накара да дойда тук. На живо магията е още по-силна! Виждам далеч по-изумителни форми, сенки и цветове. Това е моят момент! Той изпълва със смисъл целия път и всичките положени усилия, за да съм точно на това място, точно сега. Всичко друго е без значение!

Светът около мен бавно се променя и в същото време си остава все същия!

Така би трябвало да свърши историята за Mungo.
Би трябвало, ако не ми се бяха досвидяли $50.00 за бензиновата туба.
Какво се случи в резултат на това ще научите в следващата част.

Продължението в Част 11: East or West, Home is Best!>>>

Автор: Веско Петров

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: