Австралия: Mungo Adventure (7 част - Старецът)

Предната шеста част е тук>>>, а началото е тук>>>

Mungo-Lake

Пътя е все още асфалт. Табелите, предупреждаващи за животни зачестяват и наистина все по-често намалям за да изчакам поредното стадо крави или овце да ми направят път.

Sunset-Sheep:
А nation on the sheep's back: ето от какво е забогатяла Австралия в началото.

Би трябвало след 16 километра да стигна отбивката за Mungo. В ляво обаче подминавам множество отбивки изчезващи нанякъде без обозначителни табели.
На картата има точка обозначена като населено място наречено Penarie. Би трябвало вече да съм го достигнал и подминал. Според километража вече съм изминал над 60 километра. Това не е възможно! Penarie е изчезнало! Най-после стигам табела известяваща че до Hatfield – следващата точка на картата остават 23 километра и се ориентирам.

По-късно ще науча че това не са населени места, а имената на отделни ферми, някои от които по-големи от цяла източна България. Единичната сграда, която съм подминал в началото е била въпросното Penarie.

Карта на Mungo

Картата изглежда обещаващо и ме подвежда: това всъщност е пустинен район - тънките червени ленти са черни (или червени) пътища и в никакъв случай не отговарят на действителността, зеленото не означава че има трева, точките като Penarie, Prungal, Bildura, Hatfield, Iona са имена не на селища а на ферми, някои от които вече не съществуват и сините кръгове пълни с точки са езера пресъхнали преди 20 000 години

Решавам да поема по един от червените пътища, който грубо води към Mungo. Все ще се оправя следвайки тънките линийки на картата.
Колата започва да се тресе и се вдига невероятен облак прах, който усещам дори през плътно затворените прозорци. Така продължавам още десетина километра с нарастващо чувство на двоумение и неувереност, докато в небето насреща виждам друг облак прах, подобен на моя. Скоро се появява и колата – старо Ute , от тези толкова обичани в Австралия 4WD с малка карусерия отзад. Наближавайки ме, разбирам че the Ute няма намерение да спре. Той продължава да се движи със същата висока скорост. Светкам фарове, свалям прозорец и започвам да махам паникьосано с ръка.
Най-после the truck намаля и спира изравнявайки се с моя прозорец. От вътре ме гледа с подозрение възрастен човек. Лицето му е изпечено като пергамент. Целия му вид подсказва дълги часове тежък труд – облечен в увяхнала карирана риза и стара кожена шапка на главата по която ясно личат мазните петна, където е пипана най-често. В карусерията отзад две кучета си подават главите и ме разглеждат с интерес.

Напълно разбирам нежеланието на стареца да спре и недоверието с което ме оглежда. Намираме се в тази огромна пустош, която в Австралия наричат the outback. Тук се срещат различни особняци които по една или друга причина живеят отшелнически живот, търсачи на опали или злато или просто такива, които не понасят други хора и прекарват времето си в пътуване от единия край на континента до другия и обратно. Срещат се и опасни типове като Ivan Milat – сериен убиец на седем (или повече) backpackers от Европа или нашумялият наскоро случай с Bradley Murdoch и отвлечената от него Joanne Lees.

Питам дали това е пътят към Mungo. Случва се нещо подобно като с мотористите. Трябва ми извесно време за да вляза в ритъма на силния му акцент. Става ясно, че много отдавна съм го подминал. Дали не мога от тук да се оправя по червените пътища? Стареца клати глава отрицателно. Без указателни табели е сигурен че ще се загубя.
Най- добре е да го следвам за да ми покаже отбивката и да внимавам че вече е късно и слънцето... Тук не го разбирам много добре, както и последните думи които казва. Дочувам нещо като ...bloody roos... Налага се да го питам какво означава ... bloody roos... The bloody kangaroos повтаря стареца – при залез слънце те обичат да скачат пред фаровете на колата. Сблъсък с кенгуро означава разбит радиатор и изолация на стотици километри от пътна помощ. Сега разбирам функцията на тези извити тръби (bull bars), закрепени отпред на неговия 4WD.

Tипичнo австралийско Ute, обичано в the outback

Поемам след стареца и се старая да не го загубя в пушилката, която се вдига зад него.
Той не си играе – пердаши със 120 и не му дреме за множеството неравности по спечената земя. Изумително е как кучетата успяват да се закрепят отзад. Следвам го и... чудо на чудесата – вибрациите в колата изчезват.
Връщаме се цели 45 километра назад! На отбивката за Mungo старецът спира и отново ме предупреждава за слънцето и the bloody roos.. . Слънцето пак! Какво ли има в пред вид?
Човека е много по-приятелски настроен и дори долавям зачатъци на усмивка по набразденото от бръчки лице. Кучетата от карусерията отново ме гледат с интерес.
За да се отблагодаря му предлагам шесторка бира (от халдилния бокс) при което стареца се усмихва широко и ми показва вече отворена бутилка VB* поставена в коркова форма за да стои хладна. Той е добре запасен, а и се е запътил към pub – а (кръчмата) на Balranald. Good luck in the desert!

Sixpack-VB

* VB – Victoria Bitter е марка бира популярна сред бачкаторите в Австралия.

Това малко приключение ми струва 90 километра гориво и един час загубено време. Разумното нещо което би трябвало да направя сега е да се върна. Не мога обаче дори да допусна мисълта за Balranald и връщане назад. Продължавам макар и с по-малко гориво!
Това е първата ми сериозна грешка!


Продължението в част 8: В пустинята>>>

Автор: Веско Петров

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: