12 април 2007

Великден в Струмица

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Всяка година преди Великден съседна Струмица се превръща в Рио
Струмица е разположена само на около половин час от българската граница, но малко хора у нас знаят, че всяка година преди Великден, от стотици години насам, там се организира карнавал, който по мащаб отстъпва на този в Рио, но пък е не по-малко забавен.


По традиция самият карнавал се провежда винаги във вторник, по време на великденските пости, а датата варира и е в зависимост от Великден. Събират няколко дни, в които цяла Струмица живее в празнично настроение – събота се избират Принцът и Принцесата, които ще предвождат шествието, в неделя има детски карнавал, във вторник е главната карнавална вечер, а в сряда – празник на сгодените двойки.
Карнавалът вероятно се е запазил още от предхристиянски времена, като впоследствие е обогатен с нови елементи. От 1991 г. насам, Струмичка община отговаря за организирането на мероприятието, като дотогава всичко е било спонтанно.
Дългите години на неприязън между България и Македония по времето на комунизма несъмнено са дали своето отражение и хората от двете страни на границата малко или много са позабравили едни за други. Но с развитието на двете страни и с отърсването от наложените от комунизма стереотипи, българи и македонци все по-често се сещат, че могат да се веселят и празнуват заедно. А струмичкият карнавал е прекрасна възможност за това.
„Де да можеше и с другите на Балканите да се разбираме така добре“, ми казва продавачка в хранителен магазин. Наистина, принудителното раздалечаване между България и Македония не е с толкова фатални последици и не променя факта, че българи и македонци продължават да са изключително близки не само по език, но и по нрави и душевност. Хората от двете страни на границата все повече си припомнят това. Всички знаем за многото македонски студенти, които идват да учат у нас. Но на път за Струмица, в автобуса имаше и много българи, идващи на гости на колегите си и приятели от Вардарско, където на живо да се уверят, че там не трепят „бугари“.
Митко Георгиев, струмичанин с българско самосъзнание, твърди че като малък е чувал, че „българите се целуват с деца и убиват студенти“. И макар днес медиите в Македония да продължават да са на антибългарски позиции, то в обикновения живот лоши чувства към българите вече не се усещат. Напротив, всички бяха повече от гостоприемни към мен и моята компания.
Необременени от политически и исторически въпроси, ние предпочетохме жълтата ракия и великолепната македонска скара. Кебапчетата са малки, но много вкусни и по време на карнавала се продават буквално навсякъде. Горещо препоръчвам и местния деликатес „пастармалийа“, който представлява нещо като мини пица, но е с уникален вкус.


Пастармалийа“ - това е малката!


„За карнавала винаги е студено“, казват местните, но в този случай времето е приятно, а съчетано с мириса на скара, става направо идеално. С настъпването на вечерта започват да се виждат все по-малко немаскирани хора. Деца, възрастни, дори баби и дядовци се включват в общото веселие и чакат да видят участниците, които традиционно минават из центъра и накрая изпълняват програма на площада. Най-добрите от тях печелят награди. Тази година наградният фонд осигурен от Струмичка община беше над 5000 евро


Ние намираме подходящо място и чакаме участниците един по един да минат край нас. Шествието започва с доста симпатични мажоретки, следвани от духов оркестър и първите участници на карнавала – маскирани като домати ученици от местно училище. Участници има от цялата страна, включително от чужбина. Има и от България – кукери. Традиционно винаги има и македонски кукери, на които местните казват „мечкари“.



Всички участници са се подготвили изключително старателно, вероятно с месеци преди самия карнавал. Има какви ли не – пирати, пилета, вампири, секси дяволици, египтяни, вещици, магьосници, обитатели на морското дъно, народни оркестри, кукли, динозаври. Едни от най-впечатляващите участници се представят като на аристократичен бал с маски, костюмите им са изключително автентични и дори имат пиано, на чиято музика танцуват виенски валс.
Не липсват и исторически сюжети – виждаме антични македонци предвождани от Александър Велики и прочутите ослепени войни на цар Самуил. Никой не споменава, че отговорен за ослепяването им е Василий Българоубиеца :)
Самуилов войн


С края на официалната част идва една също толкова забавна – вечерното излизане. Струмица е известна като града с най-добър нощен живот в страната. По целия център има много кафенета, ресторанти и дискотеки, които за карнавала се пукат по шевовете. Дошли са и известни диджеи от цяла Европа, които поздравяват множеството със специално направеното за случая парче – Welcome to Strumica. Почти няма чалга, явно в Македония наблягат на хаус музиката.

За град с население едва около 50 000 хил. Струмица е едно наистина много живо място. Едва ли град с подобни размери у нас може да се похвали с толкова дискотеки, които на всичкото отгоре са по-хубави от повечето в Студентски град.
Ако на деня след карнавала някой все пак стане по по-нормално време, може да види и празника на сгодените двойки. Всички мъже са маскирани, а жените трябва да познаят кой от всички е техният избраник. В повечето случаи успяват, но има и леко конфузни ситуации.
С това приключва Струмичкият карнавал. Така приключи засега и моят престой в Македония, където бих препоръчал на всеки да отиде. Няма нужда от виза, чувстваш се у дома си, храната и ракията са страхотни и в повечето случаи домашно производство, а виждаш нови неща, за които не си и подозирал. И всичко това на две крачки от София.

Автор: Петър от За българските работи: Великденски празници по македонски

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

3 коментара:

Анонимен каза...

Убаво што си бил годинава на карневалот. Се надевам дека догодина ќе дојдеш повторно. Заедно со пријателите :)
Горе-долу се е во ред што напиша за карневалот и начинот на живеење во тој крај на Македонија. Единствено што згреши е тоа дека пастрмајлијата е струмичко јадење. Таа е штипски специјалитет, па кога ќе имаш можност помини во Штип и таму пробај да изедеш една. Воопшто не личи на пица. И не е мала. Само, сезоната на правење пастрмајлии е на самиот крај (се прави само во оние месеци од годината во кои ја има буквата „Р“ затоа што е доста „тешка“ да се јаде кога е топло), па ќе треба да дојдеш на есен... или на зима, со црно вино (никако пиво) и туршија... мх..мх..мх..
Поздрав,
Александар

Петър каза...

Хахах, обещавам да дойда пак. Пастрмајлијата не мислех, че е струмичка, а че я правят навсякъде в Македония. Не знаех, че е штипски специалитет, но с радост ще опитам тамошната. Ама да ти кажа и струмичката беше бая огромничка, въпреки че си поръчах по-малкия вариант. Представям си голямата порция каква ще е.
Поздрави

Стойчо каза...

И аз бих се присъединил. В Струмица не съм бил, а казват, че и в околността имало хубави места