Австралия: Mungo Adventure (4 част - The Bikies)

Част 4: The Bikies (предишната (трета) част е тук>>>, а началото - ето тук>>>)

Walls of China при залез слънце.

The Bikies’ clubs!

За тези клубове в Sydney не се чува много. Само от време на време се появява кратко съобщение за убийството на член от враждуващи клубове, но като цяло те успяват да стоят далеч от любознателните медии (или по-скоро успяват да накарат медиите да не се приближават).
Не се чува много, но се носят безброй легенди за това че контролират проституцията и наркотиците, за това колко е трудно да се проникне в подобен клуб и за това че веднъж станеш ли член оставаш член до гроб.

Започвам да се чудя дали не е по-добре да се изнижа от тук, когато пътят ми към изхода е препречен от огромен субект, пак с брада и татуировки, но с обръсната глава. Това по странен начин го прави по-страшен от останалите. За миг губя дар слово! Въпросния субект търпеливо ме изчаква. Аз смутолевям нещо което успявам да оформя като въпрос дали кафето е отворено за простосмъртни като мен (без брада и татуировки), на което човекът сякаш учуден на въпроса ми, резервирано но вежливо, отговаря че да, кафето е отворено за бизнес. Какво ще пожелая? Това е сервитьора...
Аз имам нужда от двойно еспресо.

Кафето е страхотно! Такова рядко може да се намери дори и в Sydney. След като съм осъзнал че няма да бъда изритан, започвам да разучавам обстановката. Откривам нови детайли по стените – различни лъскави метални части, които в цялото пространство се обединяват в един огромен двигател с вътрешно горене. На една от снимките по стените откривам и моят човек – сервитьора. Гладката му глава блести на слънцето точно колкото резервоара на огромен мотоциклет на който се е подпрял. На светло и усмихнат той не е толкова страшен. Използвам момента при поръчването на второто двойно еспресо, да му направя комплимент за хубавата машина която притежава, сочейки към снимката. Сервитьора кима без да проявява емоция.

Yass и the biker’s club остават назад.
Аз отново излизам на магистралата Sydney – Melbourne, и отново започвам да се наслаждавам на движение като в масло.
Кафето започва да действа. Мисълта ми се избистря, сетивата ми се изострят и оптимизмът ми расте. Всичко наоколо продължава да бъде свежо и зелено. Къде е пустинята?

Green-Australia

Къде е пустинята?

Днес има много повече движение. Непрекъснато настигам групи от по няколко коли които се движат с допустимата скорост. Опитвам се да карам зад тях, но нервите ми не издържат. Имам усещането че е грехота да се пъпли на такъв хубав двоен път. Изпреварвам ги. Напред се появяват нови колони. Изпреварвам и тях.
Неусетно съм се засилил и вече не съм спокоен. Криво ми е че се проявявам като рогач спрямо останалите и освен това непрекъснато се взирам напред да видя дали няма някоя спряла полицейска кола (което ще означава 3 точки и около $300 глоба). На моменти здравия разум надделява, свивам в ляво и се нареждам зад поредната колона, която отново започва да ми къса нервите.
Това продължава докато най-после отзад се появява един, чиято философия е подобна на моята. Той е с Holden Commodore (тукашната народна кола) и стабилно поддържа 140. Имам усещането че знае къде чакат ченгетата, защото на моменти намалява докато подмине възможното място. От време на време аз се прехвърлям пред него и тогава той започва да ме следва.
Без да познавам този човек, след стотина километра започвам да го чувствам като приятел. Дори успешно гадая логиката на неговото шофиране.
При отбивката към Wagga Wagga, той продължава към Melbourne. От него виждам само едно приятелско светване на фаровете.

Отново съм сам! Отново пътят е пуст и води на запад! Най-после започва да става по-сухо и пустинно.
Решавам да заснема пейзажа, който се разкрива пред мен. Изумен съм от огромните пространства и от безкрайния път, проточващ се без никакви извивки в далечината.
В мига в който приготвям камерата, дочувам или по-скоро усещам вибрациите на нещо мощно и масивно, което се приближава и ме подминава отдясно. Това плътно и тежко бумтене не може да бъде сбъркано с нищо друго! Докато осъзнавам странното пулсиране в стомаха си, два черни Harley-Davidson се плъзват пред мен.

Днес ми върви на bikies!

The-Bikies

Щракам снимката миг преди двамата мотористи да се обърнат и да ми сигнализират с ръка че искат да спра.
Те намалят и спират. Аз спирам зад тях. Единия слиза от огромната машина и тръгва към мен. Другия продължава да седи без да мърда. Първата ми мисъл е че са ме видяли да ги снимам. През съзнанието ми преминават кадрите от “Кръстникът” в които мафиотите разкъсват лентата и унищожават фотоапарата на репортера който ги снима...
Този който върви към мен държи нещо в ръката си!

Следва Част 5: Дивият Запад>>>

Автор: Веско Петров

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: