Разходка из Ню Йорк
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!
Обичам Ню Йорк!
За мемориал дей бях в Ню Йорк - отново съм влюбена, този път в този град :) Ето какво видях за трите дни в този уникален град:
Такааа ... да започнем със символа на Америката - Статуята на свободата. Намира се на едно малко островче, Liberty Island и от него се отваря страхотна гледка към Манхатън, New Jersey и Staten Island.
Това, което не знаех е, че статуята е подарена от френският народ на Америка и Айфел е един от хората, които са работили върху конструкцията и. По-късно той е направил айфеловата кула. Статуята е висока 46.5 метра, ръката и е 5 метра, носа и е метър и половина, устата и е един метър широка, общо тежи 225 тона. Седемте стърчащи нещица от короната и симолизират седемте континента или както там казаха - Америка е важна за целият свят, скъсаните окови в краката на статуята символизират свободата в Америка. За модел създателят и е използвал своята майка.
Успях да се кача в основата на статуята и така да се каже да погледна под полата и :)
Гледката към Манхатън е страхотна, но имаше нещо като сутрешна мъгла и снимката не стана много добре.
Оттам ходих в музея на емигрантите - ужасно интересно място. намира се на съседният остров - Ellis Island - острова на който са пристигали емигрантите и на който се е решавало дали ще ги пуснат в Америка или ще ги върнат обратно.
Така приблизително е изглеждал градът тогава:
Пристигащите с кораби "трета класа" емигранти са минавали през два теста - медицински и нещо като психологичен тест. Проверявали са ги за различни болести, за най-заразната от която е трябвало да ти обърнат клепача на окото с една кука - там се виждали симптомите. Другият тест е нещо подобно на сегашните въпроси в консулството - имаш ли пари за билет за влака, имаш ли познати тук, сам ли си или със семейството си, колко време мислиш да останеш и какво мислиш да правиш. Разликата само е, че тогава 98% са били пускани в страната, за разлика от консулствата днес :) АКо бъдеш допуснат в страната изхода от сградата, в която се провежда "интервюто" води до железницата, от където можеш да си хванеш влакчето за където си искаш. Ето как бих изглеждала аз като имиграционен служител преди 100 години:
Една от експозициите в музея беше с "крилати фрази" на хора, дошли в Америка. Ето една от тях - няма да я превеждам за да има малко автентичност:
"Well, I came to America, because I heard that the streets were paved with gold. When I got here, I found out three things: First, the streets weren't paved with gold; Second, they were not paved at all; and third, I was expected to pave them"
Ето как е минавала клетвата за гражданство:
Ето и една карикатура отнасяща се до Америка през това време:
След този музей ходих до мястото, където бяха близнаците - изглежда изненадващо подтискащо все още. Съседните сгради като че ли изобщо не са пипнати от тогава - нямат прозорци и висят някакви найлони от тях. Така изглежда дупката сега, но започва строежа на нова сграда, която ще бъде най-високата в света. Това поне са слуховете, макар че има и слухове, че нищо няма да строят.
После беше най-веселата част - срещата с форумците от Ню Йорк. Уговорката беше да се видим в едно кафе във Бруклин, но кафето се оказа доста мъничко и ние се оказахме на тротоара пред него :) Запознах се с много симпатични хора - Знайко, Вива, Тричко (който много ме впечатли) Изморен, Дракон и Амазонка :) Все отбрани сладурчета. Имаше и няколко анонимни потребителя :) Посмехме се, позапознахме се, и отидохме на концерта на Щурците, Васко Найденов и Валя Балканска. Беше хубав концерт, играхме хорца, пяхме с Васко и Щурците ... накрая едвам си усещах краката :( Некфих се здраво, особено на Васко, който според мен е доста по-голям пич от всиките щурци взети заедно. На другият ден пак се видяхме с форумците - срещата продължи близо 5-6 часа, заседнахме в едно паркче зад библиотеката и едвам се разделихме.
На следващият ден се разходих по Wall Street, разбира се не усетих лудницата, защото беше почивен ден. Снимах се с бика :)
Минах по пето авеню, с най-скъпите магазини и бутици
Ходих и до Рокфелер Център, там където става голямото пазаруване по коледа, където слагат елхата и правят зимна пързалка.
След това ходих до любимото ми място - Time Square. Обожавам да се блъскам в хора, а там според мен си беше сърцето на лудницата. Улицата беше затворена за коли и имаше нещо като панаир - с хиляди сергийки и милиони хора. Това е опашката за билети за Бродуей:
Това е кълбото на Тайм Скуеър:
А това е един naked cowboy с който се снимах :) какво прави този човек през зимата не знам ...
А това пък е същото място през нощта - за съжаление правих снимките от кола и само една стана добре. А иначе Times Square през нощта е едно от най-впечатляващите неща които съм виждала - просто е адски шаренко, динамично и интересно.
На следващият ден - Empire State Building - най-високата за сега сграда в Ню Йорк. Гледка от високо:
За накрая оставих Central Park - едното от двете любими места в Ню Йорк. Разходката там беше ужасно приятна. Ако ми бяха завързали очите и ме бяха пуснали там никога нямаше да се сетя, че съм в средата на Ню Йорк. Паркът е огромен и макар, че е изкуствено създаден е просто страхотен :)
Някой се женят:
Bum-овете си спят на слънчице:
Някой се возят на колелца:
Други на кончета с каручки :)
Трети си изкарвах хляба с някакви странни инструменти:
Четвърти си карат платноходки с дистанционно в езерцето :)
Най - веселото ми преживяване беше в метрото - е там е свърталище на абсолютно всякакви луди :) Един се развика че всички ще ни обере и да не се дърпаме щото щял да ни свети маслото :) Както и предполагах половината метро се изнесе на следващата спирка :) Аз бях от смелите дето останаха, ама не посмях да го снимам. Друг някакъв пък се разхождаше с тротинетка в метрото - абе скици. Трети си поспиваха :)
Ходих и на концерт, срещнах се с другите форумци, разходих се из Бруклин, на концерта срещнах дори познати от Варна. Ходих и по кея, видях и корабчетата но хайде стига вече снимки, че тази тема стана много дълга.
Хубава разходка беше :) Тази година това е втората ми любов - този път се влюбих в Ню Йорк. Кефи ме забързаният и пъстър живот там - макар че на тези, които са там сигурно им е омръзнал. Всякакви хора, всякакви обичаи, различни местенца - изобщо това за мен е мястото, което най-точно отговаря на думите "пъстър свят". А хората там са просто страхотни - благодаря ви че направихте престоя ми поне три пъти по-приятен отколкото бях запланувала :) :)
Пак ще отида!
Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!
Гласувайте за този пътепис:
Няма коментари:
Публикуване на коментар