24 януари 2008

Румънски задръствания...

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

За втори път ми се случва да посетя Румъния. За разлика от първия, който трая не повече от 20мин. сега успях да видя малко и от столицата Букурещ. В България сега са модерни приказки от рода "колко румънците са по-напред от нас", как са ни задминали и т.н. Разлика между нашите две страни по скромното ми мнение няма. И ако има тя е пренебрежима. Първото, което задължително прави впечатление на влизане в Букурещ са уникалните задръствания. Това, което се наблюдава всеки ден в София, би било истински рай за букурещкия шофьор. В час пик автомобилите могат да изминат и няколкостотин метра за час...

А софийското околовръстно, в сравнение с това на Букурещ е като четирилентов аутобан. Н въпросното "околовръстно шосе" прекарахме 3 часа, в които изминахме десетина километра. Румънските шофьори приемаха доста спокойно ситуацията и обясняваха, че това е ежедневие. По-практичните си носеха малки телевизори, други четяха вестници, а трети просто дремеха... Малко по-привилегировани са собствениците на по-специфични возила, движищи се в централната част на румънската столица.

Някои технологични похвати, познати от нашенската действителност успешно се прилагат и в северната съседка...

За културата на румънските водачи на МПС-та може да се говори доста, но за сравнително краткия си престой не видях да демонстрират нещо повече от съвременен БГ голфаджия. Минаването на червено, шофирането върху трамвайни релси, несъобразяване с пешеходците - отличителни черти за българския и румънския шофьор. В Румъния радар детекторите също не са забранени, а някои си ги поставят на видно място...

Едно от големите предимства на Букурещ - наличието на велосипедни алеи. Като всяка добра идея, обаче и тази е до голяма степен опорочена - масово около тях паркират автомобили и затрудняват придвижването на пешеходци и велосипедисти...

Прави впечатление оригиналният румънски подход в избора на имена на таксиметрови компании...

"Свободата да твориш" - подходящо заглавие за тази снимка...

X-treme networкing - офис на румънски интернет доставчик...

Ретро стил...

Имам усещането, че Румъния няма да успее скоро да покрие едно от изискванията на ЕС - цялата кабелна инфраструктура да мине под земята (снимките са направени в централната част на Букурещ)...

Тук всяка прилика с Женския пазар в София е напълно случайна...

Конкуренцията в румънския рекламен бранш и недостатъчното рекламни площи, води до подобни практични похвати...

Някак не останах впечатлен от Румъния. През цялото време имах усещането, че се намирам в България - пътищата, инфраструктурата, красивите жени, отношенията между хората - никаква разлика. Единствено ни водят по абсолютния размер на заплатите. Но за сметка на това с тяхната средна заплата могат да се купят по-малко стоки, отколкото с българска, тук в България. И макар разликата да е малка я има. Единственият фрапиращ "разделител" е футбола - румънците ще бъдат на европейско, а ние ще си го гледаме тук пред телевизорите...

Автор: Иво Мирчев
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

2 коментара:

space каза...

по-напред са

Анонимен каза...

Здрасти, Мирчев!