23 януари 2008

До Дания и назад (2): Първи впечатления

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Част втора на пътуването на Бале до Дания (началото е тук>>>)

Пътят, който проспах

Събудиха ме на влизане в града. Въпреки, че беше станало тъмно и ми беше лошо от пиенето се ориентирах с лекота и спряхме пред входа на Велко в квартал Адлерсхоф. Самият Велко беше безкрайно учуден да ни види на вратата и ни покани да влезем. Оказа се, че сестра му Ваня се е разделила със зетхена и сега живее в Адлерсхоф с някакъв американец. Американецът беше рус и седеше в кухнята. През цялата вечер не каза нито дума, но научихме, че е въздържател и играе карате. Ние седнахме в хола, разговорихме се и пийнахме бира. Аз прочетох на компанията разкази на Хашек от една книга, която си носех. Стана късно и Велко заяви, че Ваня и американецът трябва да си лягат, а ние ще спим при зетхена в Пренцлойер Берг (Бележка: Prenzlauer Berg). Качихме се в колата и по път спряхме на Александерплац за половин-един час.

Габровски възседна нечий, чужд мотоциклет

Попаднахме дори и на едно страховито, индустриално място до реката.

Страховито, индустриално място

После се прибрахме във високия блок, в който живееха зетхена и Ваня преди да се разделят и отново пихме бира. Габровски и Велко се заприказваха за компютри и не след дълго се скараха. Велко не понася Microsoft, а Габровски му каза, че Linux е пълно дърво. Аз се разбучах на Велко, че се държи грубо с гостите, които съм му завел, а той отговори: „Бале, ти не знаеше ли, че съм много лош човек?“. Както и да е легнахме си в сравнително лошо настроение. На сутринта приятно слънчице огря красивия Пренцлойер Берг и всички се сдобрихме.

Красивият берлински квартал Пренцлойер Берг

Възпитаните копелета си прибират одеалата в шкафа

Дори Велко обеща на Габровски да му запише някаква версия на Linux. Хапнахме, взехме си довиждане и потеглихме на север към Росток, който повечето хора погрешно наричат Рощок. Времето беше много приятно и се чувствахме отлично. Спряхме да заредим в една бензиностанция, където се продаваха екзотични, немски, спиртни питиета.

Екзотични немски питиета

Оказа се, че оттам можем да си купим и билети за ферибота до Дания, което и сторихме. Взехме и няколко бирички за изпът и излязохме. Отпред имаше младеж и девойка — хипита, а от колата им свиреше Ролинг Стоунс. Помолихме ги да ни снимат.

Пред бензиностанцията

След това стигнахме в Росток и понеже имахме три часа до ферибота се помотахме. Спряхме на един соц. паркинг

Много особен град

и издирихме главната улица.

Четиримата побързахме да заснемем главната улица

После слязохме по някакви стълбички, където на един балкон имаше куче — вълча порода.

Стълбички и куче — вълча порода

Кучето ни видя и се разлая. Попаднахме и на едно приятно площадче.

През площадчето минаваше трамвай номер 9

Елена се снима и пред един местен офис на Алианц, защото в София работи в Алианц

След малко стана време да ходим на пристанището. Там се разходихме покрай водата и направихме снимки на залеза.

Залез в Росток

След това се наредихме на опашката за фери-терминала, а до нас беше паркирал корабът „Том Сойер“.

Том Сойер

Аз никога не се бях возил на такова чудо ако не броим един много умрял ферибот в Турция. Паркирахме колата вътре и се разтърчахме из етажите, да разглеждаме какво има. Аз се повозих и на асансьор. След като обиколихме всичко си купихме бира от фрий-шопа, извадихме шише ракия от колата и излязохме на палубата. Вън беше нощ, духаше силен вятър и нямаше никой. Ние изпихме ракията и бирата и ни стана много хубаво. Прегърнахме се и попяхме пиянски песни. След известно време се показа брега на южния датски остров Falster.

Falster

Изсипахме се на южния остров Falster и се придвижихме към по-северния Zealand, където се пада Копенхаген. Сашо ни беше казал да подминеме центъра по магистралата, да свиеме в отбивка незнамкояси и да го чакаме там. Ние обаче нещо се ошашкахме и се набихме баш до Тиволи (това е лунапарк) и спрехме. Излезнахме от колата да се поогледаме какво има наоколо. Аз и Габровски отидохме в един ресторант. Келнерът ни попита дали искаме да седнеме, а аз се бех напоркал и му казах, че тука требва да има една компания от наши приятели и ги търсиме. Помотахме се вътре, видехме обстановката, обяснихме, че нашите приятели ги нема и се върнахме при колата. Като цяло ми се стори много неприятно място с олющени сгради и лоша хигиена. Дори скапаните им колелета беха заключени, а аз исках да покарам. Започнах непрекъснато да мрънкам и да опявам, че сме се преебали. След това извадих хлеб и лютеница на капака на Форд-а и си намазах филия. Таман устата ми беше претъпкана, когато се приближиха две високи, руси, убави датски куки и нещо земаха да обясняват. Проблемът бил, че сме спрели на забранено. Викаме си: „Е сега тия педерастчета ше ни одерат зловещо“. А куките:"Не сте оттука, аха, ясно. Еми айде тогава мръднете 5 метра, там е разрешено. Аааа, ше ви земат до 20 минути, еми тогава нема проблем, стойте си на забраненото. Ние можеме ли с нещо да ви помогнеме? Приятна вечер!". Просто нехора. След малко дойдоха Сашо и Ани с некаква кола и казаха да караме след тех. Стигнахме до китното кварталче Хелеруп и там пред една къщичка вратата се отвори сама и ние влезнахме.

Къщичката на Сашо и Ани в Хелеруп (тя е собственост на Република България)

Пред входа

Настаниха ни всеки в отделна стая, а Мишо и Елена в хола. После седнахме и пихме бира до припадък.

Малко е размазано, че нема светкавица

Край на втора част

Продължението в трета част>>>

Автор: Бале

Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

6 коментара:

bale каза...

Снимките некакси ги нема :-(

Анонимен каза...

Стойчо, ти имаш ли идея от българския език бе, погледни се какви си ги писал,нямаш 10 думи жярни. Трагедия просто

Стойчо каза...

@анонимен, присмял се хърбел на щърбел

@бале, прав си – качвам ги на порции, че пак ме натириха да работя и имам интернет на малки порции време.
До довечера ще гледам да са всичките качени

Стойчо каза...

Качих всички снимки вече:-)

Анонимен каза...

mnogo me razocharova tazi statia. Mislia, che e ujasno chovek da opisva patuvaneto si prez pogleda na tova kolko biri e pil ili kolko tochno e pian. Pone za men bi bilo dosta po-interesno da se razkaje neshto ot turisticheska gledna tochka:)

Анонимен каза...

ей анонимен за разлика от тебе това го е писал човек, който много добре познавам и който отива до Дания например да си направи купона, а не да разглежда некви тъпи забележителности, тая фаза сме я минали отдавна - да зяпаш с отворена уста при вида на някоя по кичозна сграда