13 ноември 2007

През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина - част първа

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р. Српска) в Босна и Херцеговина - част първа

За да не останете разочаровани: В тази част съм описвал предимно Дубровник и пътя до там. Във втората част ще ви разкажа за Требинье в Република Сръбска. Снимките и от двете места ще се появят по-късно - не съм си проявил филма още

А сега де! Къде могат да стигнат българските консултанти, когато им се пътува някъде. И за мен самия беше невероятно, че стигнах до това (почти) забравено от Бога място.

Предполагам знаете, че моите куфари имат 5-минутна готовност за заминаване. И когато началството реши да ме прати някъде, обикновено това става доста неочаквано.


Хубавото е, че досега винаги ходя на интересни места. Така беше и този път, когато се оказа, че трябва да присъствам на една среща в гр. Требинье в Република Сръбска (Српска) в Босна и Херцеговина.

Бърз преглед из гуглето и википедията, показа, че това е град с 30 хил. жители в Херцеговина, на около 35 км от Дубровник.

Близостта до Дубровник

се оказа и едно от хубавите неща в тази командировка — в туристически център като Дубровник винаги ще има хубав хотел. После се оказа, че хотелът е по-добър от всичките ми очаквания, но за това — по-късно.

Та, най-бързият начин да се стигне до Требинье е да се лети със самолет до Дубровник — и оттам, с кола. Другият начин с кола, беше практически неосъществим, защото по слухове пътят дотам е повече от 16 часа самотно каране през урвите на река Лим — не, мерси.


Та затова си взех самолета....

Я, сега ми кажете: кой е най-прекият път от София до Дубровник? Ами, мили деца — пътищата са два: през Виена или през Мюнхен.... Абе, на тия Балкани, няма ли някой да основе една low-cost авиокомпания, свързваща с директни полети, поне по-големите градове???? Баси, да пътувам, за Дубровник, Загреб, Белград, ОХРИД или Скопие през Виена или Мюнхен???? Пълна идиотщина, ама това е положението, Минке, дръж се естествено!

И така, един понеделник в средата на октомври се качих на Австрийските авиолинии за Виена. Полетът беше нормален, като може да се отбележи, че австрийците са започнали да дават храна в самолета, при това — нелоша и топла!. (беше някаква мръвка с гарнитура и десерт). По едно време бяха престанали с тази красива практика, но какво ли не прави конкуренцията!

По пътя до там - летище Виена

Във Виена се прекачих бързичко на самолета за Дубровник, който се оказа пълен с американски туристи и то от най-добрите: баби и дядовци. Както казва Марио (мой много добър приятел, екскурзовод): "Баба-турист — най-добър турист!„:-) И да ви кажа — има основание (това със сигурност важи за западноевропейските и американските баби — за наше огромно съжаление, никой не знае какви туристи са българските баби и дядовци. Искрено се надявам, че и нашите ще тръгнат да обикалят света — те да висят свят и светът да види тях)


Та до мен бяха седнали баба и дядо (част от голямата група) и бабето ме заприказва дали отивам за пръв път в Дубровник, откъде съм, що съм. И се заприказвахме — тя, разбира се, не знаеше коя е столицата на България, но беше сигурна, че не е Букурещ (Я ми отговорете, без да отваряте атласи — коя е столицата на Айова или на Орегон?). След което беше учудена, че София е почти 2 милиона (може и да греша, ама толкова й казах); оплаках й се, че има много задръствания. Каза, че живее в Индианаполис, Илинойс (така се изрази) и спомена, че обича големите градове, но че в техния град едва ли ще има 1 милион човека, заедно с предградията. После си говорихме за деца, за тяхното възпитание, аз й разказах за щерка ми, тя — за нейните внуци (живеели в Чикаго). После минахме на политически теми, тя ме пита, дали съм доволен от Европейския съюз (тя знаеше, че сме вътре), на което й казах, че по-хубаво нещо не ни се е случвало от десетилетия. Бабето каза, че е доволна да чуе подобно мнение (наистина се радваше за нас). После си говорихме за това, че в Гърция трудно се прави бизнес, за страните, които сме посетили (общо взето беше изръшкала половината свят)... Тя се възхити на европейците, че знаят езици (аз със моите 5—6, бях типичен пример;-). После оплюхме авторитарните режими по света (не, не Иран — за Русия и Либия ставаше дума) — и, да, тя знаеше и историята с медицинските сестри.


Абе, изобщо, ако са им такива бабите — какви ли са им бизнесмените, работниците, студентите?

Е, и така долетяхме до Дубровник. Разстоянието от Виена до Дубровник е 630 км, които се вземат за час и малко. Ако ви се случи да летите до Дубровник — обезателно си вземете място до прозореца: преди да кацне, самолетът прави един завой над морето — гледката е ум да ти зайде!.

Летището на Дубровник

е по-голямо от Пловдивското, но доста по-малко от Бургаското. Сградата е нова, защото старата, май по време на войната в Югославия, таковата...., е дала фира..... Сега я до разрушаваха старата, а новата сграда е долепена до нея.

На паркинга за самолети бяха паркирани и 7 или 8 хеликоптера на хърватските ВВС. Мисля, че бяха американски.

Граничният контрол си е жива символика — само погледна паспорта и Добро дошли у Хрватской (не се пише така — така се произнася:-)

Малко отклонение: визи за Хърватска не са нужни, даже може и с лична карта да се влезе

(става дума за български граждани, естествено)

Посрещна ме едно топло и приятно време, което беше в пълен контраст с гнусния, студен дъжд в София (действието се развива в средата на октомври). Взех си такси, казах му хотела и половин час по-късно влизах в

Дубровник. Били ли сте там?

Ако не сте — обезателно да отидете! Едно от най-красивите места, на които съм бил!


Ранна утрин в Дубровник - изглед от терасата

Малко информация за такситата: още на излизане от летището стоят предупредителни табели да се внимава с такситата и е написана примерната стойност (около 30 Евро) на едно пътуване до града. Летището е на 23 км от града, такситата са всякакви на цвят (май само жълти няма;-), но колите са нови и от по-големите модели (не видях нито една малолитражка — всичките бяха мерцедеси, опел-зафира и сигнум, октавии, аудита (поне А6 и нагоре). Изобщо не се вижда кола по-стара от 3 години (поне доколкото съм запознат с новоизлезлите модели). Друга особеност на таксиметровите шофьори е, че веднага се вижда кой носи чистите им ризи — самите те. Голяма част от тях носят и вратовръзки. Коли с газови уредби не видях. Мръсни — да не говорим.... Как да не им плати човек 30 Евро за 23 км?

Има някакъв автобус от летището до града, но не мога да ви кажа нищо повече за него.


Има и още един вариант за придвижване: с трансфер — обаждате се на +385 (0) 98 725 769 или пишете мейл на taxidubrovnik@hi.t-com.hr „Taxi and Transportation Service Dubrovnik“ и си поръчвате трансфера. От летището до хотел Екзелсиор трябва да ви вземат 200 куни (7,20 за Евро). Последният вариант не съм го използвал лично, но тук http://dubrovniktaxi.proboards24.com/index.cgi?board=trans&action=print&thread=1115390663 се твърди точно това и мисля, живот и здраве, другия път да го пробвам.

И така — вече съм в Дубровник: Първото ми впечатление беше: Баси красивото място! Втори поглед вече ми даде и малко по-подробен поглед (не отменящ първото впечатление)....

Та, малко история:


На един доста негостоприемен бряг вероятно около 7 век сл. Хр. е основана

днешната „Перла на Адриатика“

Оттам, през 9 век е тръгнала хърватска войска (крал Томислав) да защитава сърбите от техният вечен враг — българите. (според мен това е най-неразумната инвестиция в историята на хърватите, ама трябваше да им дойде акъла в края на 20 век, за да разберат кой е истинският им противник;-)

Та да се върнем на географското място: Защо негостоприемен бряг ли? Защото освен забележително спокойното море (което за времето на моя престой там успя да стигне невероятното вълнение, сравнимо само с вълнението в плувен басейн при ветровито време — абе, една вълна не излезе, а даже и дъжд валя два дена). Та морето е спокойно, направо, умряло, но брегът е верига от стръмни, ама наистина стръмни хълмове (да не кажа планини), върху които почти няма растителност, и които рязко се шмугват във водата.


Та градът си е бая, ама наистина бая стръмен. Към най-близкия до центъра връх има даже лифт.

Та досами морето, около 12 век са построили крепостта, която всички сте виждали от разни картички. Какво ли обаче не правят хората, търговията и местоположението — през Средновековието това е независима република с огромен търговски флот и дипломатически представители по всякакви крайчета на света. Пак ще се повторя — хинтерландът на града са едни каменно-пустинни планини, по които и трева не никне. Зеленина има в непосредствена близост до брега — има палми, тревички и даже лозя се отглеждат, и се твърди, че виното било хубаво.


През 17 век ситуацията се влошила и вечният (тогава:-) съперник — Венеция, дотолкова е притиснал независимата република, че се наложило да се продадат едни 20 км от бреговата ивица на турския султан. Това са онези 20 км от Босна и Херцеговина, които пречеха на българите да преминават с кола по Адриатическото крайбрежие, преди да отпаднат босненските визи..

А за мен това е пореден пример, че турските султани не са били чак такива изверги, каквито ги описва българската историография (я се замислете, откъде, кога и по какъв повод са дошли половината евреи в България? Имам пред вид сефарадите)


Та тази османска територия е предпазила Дубровник от венецианското нашествие — ама човек може ли да избяга от враговете си завинаги? От някои може, но от всички — не, и така Наполеон превзема града в началото на 18 век. После градът преминава към Австро — Унгария, от която хърватите се отървават през 1918г, когато пък стават част от Кралството на сърби, хървати и словенци, което е бъдещата бивша Югославия. (Не ме разбирайте погрешно, но обожавам да използвам израза бивша, бивша, БИВША, (ох, кеф!) Югославия — някой път ще ви обясня защо).
По време на войната за независимост (политически коректният израз в Хърватска) Дубровник е обсаден откъм сушата за период от 7—8 месеца. Сръбско-черногорските сили са били разположени по височините над града и общо взето са можели, при наличие на воля, да съсипят хърватските бранители. (Продължавам да използвам политически коректните за съответното място думи). Интересното е, че туземците не можаха да си спомнят точно колко е продължила обсадата — казаха между 7 месеца и една година. Градът е снабдяван в това време по море от хърватския флот. След кратък размисъл се появи въпросът: откъде се е появил ХЪРВАТСКИ флот през 1991г??? Извод: абе, да са живи и здрави американците и техните снабдителните линии:-)


Днешен Дубровник е един много красив, неголям град с население от около 50 хил човека, изхранващи се (поне на пръв поглед) предимно от германски и американски туристи, яхтсмени, пътници на кораби и други такива — общо взето ние в България такива туристи не срещаме. Или поне не масово.

Изглед от терасата- ето откъде идат парите

Градът е разположен на два носа в морето и прилежащите им заливи. На по-южния нос (по-скоро югоизточен) се намира стария град или с други думи — средновековната крепост.


Както казах строена е през 12 век. Вътре в крепостта е самият стар град. Двете основни порти са свързани с главната улица на средновековния град — т. н. Страдун. Произходът на думата не можа да ми бъде обяснен от туземците. Според мен идва от италианската „страда“. Едва ли има нещо общо с думата „страдание“, защото в в по-голямата част от историята си Дубровник е независима държава, в която няма данни да се е подвизавала Инквизицията или тем подобните й институции.

Страдун - забележете лъскавата настилка

В двата края на Страдун има два фонтана — Големият и Малкият фонтан. Те си имат и специално име, но...го забравих. И в двата края на улицата има два площада (големи колкото могат да бъдат едни площади в средновековен град), като на южния има паметник на някого (май някакъв поет), а зад него е Катедралата на Св. Влас (Vlaho). Това е светецът — покровител на града. Точно срещу Катедралата (паметникът на поета гледа натам) се намира и музеят на защитниците на Дубровник. Встрани от Катедралата пък е някаква общинска сграда (а може и самата община да е), в която имаше изложба на произведенията на Фаберже (за малко да напиша „яйцата на Фаберже“). В самата Катедрала са изложени съкровищата на хърватските крале.

А сега ми кажете — как няма да идват читави туристи?

Като се излезе от Страдун в посока южната порта се минава между крепостните стени, като точно преди да се стигне самата порта, вдясно се пада пристанището на яхтите и лодките. Оттам тръгват разни обиколки с корабчета из околните острови, а така също има и маршрути до Цафтат и до Черна гора. На десетина щанда се продават билети за тези маршрути. На самото това малко пристанище има няколко приятни заведения.

Там се намира и входът към крепостните стени — срещу не-помня-колко пари можете да се качите върху самите крепостни стени и да си направите обиколка отгоре.


За съжаление не мога да ви кажа нищо повече нищо за музеите и маршрутите по простата причина, че нямах никакво време да ги обиколя, но във всеки случай съм си ги поставил като цели за посещение, ако имам повече време друг път, живот и здраве!

Край на първа част.

Продължението - във втора част>>>,

в която ще продължим разказа за Дубровник и ще стигнем до крайната ни цел - град Требинье в Босна и Херцеговина

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

5 коментара:

Blagun каза...

"..онези 20 км от Босна и Херцеговина, които пречеха на българите да преминават с кола по Адриатическото крайбрежие, преди да отпаднат босненските визи.."
Т.нар. Неумски коридор
И на мен ми бяха втълпили така, и то от турагенция. Във форумите обаче ме успокоиха и през 2006 (все още с визов режим) минахме благополучно през транзитния коридор. На входа към БиХ нямаше жива душа, на изхода към Хърватска хърватски граничар обръщаше внимание само на коли с БиХ регистрация.

Както и да е, въпреки облекчения режим хърватите не стоят със скръстени ръце и в напреднал стадий е проекта за мост между сушата на север от коридора и п-в Пелашац. Когато Хърватска влезе в ЕС и Шенген, ще им наложат затягане на външните граници (а БиХ ще е външна за ЕС поне още 20 години) и явно тогава този коридор няма да може безпрепятствено да се използва.

Стойчо каза...

Аз пък имах точно обратния спомен от форумите, че не можеше да се минава, което още веднъж потвърждава славата на Интернет като място за недоразумения.
Мои колеги бяха връщани от там, но това беше 2004 май

Но важното е, че сега се минава свободно:-)

Търновец каза...

През 2006 ние изобщо не рискувахме да минем през ивицата на БиХ. Цепихме направо с ферибота от Търпань(на Пельшац) до Плоче- около 30 минути и спестени 80~90 километра :) ...

Моя приятел от там ми разправи нещо интересно за тази ивица принадлежаща на БиХ. Турския паша много настоявал да има излаз на море и накрая дубровчани кандисали. Територията бил определена с топовен изстрел. Накарали пашата да изкара какъвто топ пожелае , да стреля с него и до там където падне гюлето ставало турска земя :) и в тая връзка мисля , че ивицата бряг на БиХ, по права линия е около 5-6 км.

Стойчо каза...

Ами точно - един топовен изстрел, за да не могат венецианците да обстрелват дубровнишка територия:-)

Търновец каза...

Точно така :) получи се малко развален телефон ... потвърдено е, че е точно както ти си го казал :)