Румънски задръствания...

За втори път ми се случва да посетя Румъния. За разлика от първия, който трая не повече от 20мин. сега успях да видя малко и от столицата Букурещ. В България сега са модерни приказки от рода "колко румънците са по-напред от нас", как са ни задминали и т.н. Разлика между нашите две страни по скромното ми мнение няма. И ако има тя е пренебрежима. Първото, което задължително прави впечатление на влизане в Букурещ са уникалните задръствания. Това, което се наблюдава всеки ден в София, би било истински рай за букурещкия шофьор. В час пик автомобилите могат да изминат и няколкостотин метра за час...

А софийското околовръстно, в сравнение с това на Букурещ е като четирилентов аутобан. Н въпросното "околовръстно шосе" прекарахме 3 часа, в които изминахме десетина километра. Румънските шофьори приемаха доста спокойно ситуацията и обясняваха, че това е ежедневие. По-практичните си носеха малки телевизори, други четяха вестници, а трети просто дремеха... Малко по-привилегировани са собствениците на по-специфични возила, движищи се в централната част на румънската столица.

Някои технологични похвати, познати от нашенската действителност успешно се прилагат и в северната съседка...

За културата на румънските водачи на МПС-та може да се говори доста, но за сравнително краткия си престой не видях да демонстрират нещо повече от съвременен БГ голфаджия. Минаването на червено, шофирането върху трамвайни релси, несъобразяване с пешеходците - отличителни черти за българския и румънския шофьор. В Румъния радар детекторите също не са забранени, а някои си ги поставят на видно място...

Едно от големите предимства на Букурещ - наличието на велосипедни алеи. Като всяка добра идея, обаче и тази е до голяма степен опорочена - масово около тях паркират автомобили и затрудняват придвижването на пешеходци и велосипедисти...

Прави впечатление оригиналният румънски подход в избора на имена на таксиметрови компании...

"Свободата да твориш" - подходящо заглавие за тази снимка...

X-treme networкing - офис на румънски интернет доставчик...

Ретро стил...

Имам усещането, че Румъния няма да успее скоро да покрие едно от изискванията на ЕС - цялата кабелна инфраструктура да мине под земята (снимките са направени в централната част на Букурещ)...

Тук всяка прилика с Женския пазар в София е напълно случайна...

Конкуренцията в румънския рекламен бранш и недостатъчното рекламни площи, води до подобни практични похвати...

Някак не останах впечатлен от Румъния. През цялото време имах усещането, че се намирам в България - пътищата, инфраструктурата, красивите жени, отношенията между хората - никаква разлика. Единствено ни водят по абсолютния размер на заплатите. Но за сметка на това с тяхната средна заплата могат да се купят по-малко стоки, отколкото с българска, тук в България. И макар разликата да е малка я има. Единственият фрапиращ "разделител" е футбола - румънците ще бъдат на европейско, а ние ще си го гледаме тук пред телевизорите...

Автор: Иво Мирчев
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: