Пътуване до края на света(2) - Шабла, Дуранкулак...

Втора част на великолепния пътепис на Тихомир (първа част е тук>>>)

НА СЕВЕР

Продължаваме в посока север без да се съобразяваме с правилата за движение по пътищата. Не може да не ти направят впечатление черните, мазутни варели, разпръснати из зелената околност, както и чисто белите перки за добив на екологично чист ток. Енергетика от миналото и енергетика на бъдещото. Екологичният примитивизъм на тоталитарната планова икономика и дългосрочната европейска перспектива за устойчив растеж съществуват паралелно тук.

Достигаме самотния фар на нос Шабла

Това е най-източната точка от територията на Р. България. Тук започваш да получаваш ес ем ес-и с пожелание за приятен престой в Румъния. От фара на един километър в открито море се протяга железобетонен мост. В края му се намира нефтена естакада, която навремето е трябвало да смуче петрол директно от морските недра. Добре, че проектът за втори Нефтохим се е провалил. Мостът е толкова голям, че по него има асфалтиран път, предвиден за камиони, подемни машини, кранове и всякакви тежки машини на колела. Шосето доскоро даваше интересната възможност да се разходиш пеш един километър навътре в открито море. Сега конструкцията е счупена в средата и останките от гения на социалистическата инженерна мисъл безславно ерозират в солената вода.

ПРИ БАЙ ПЕШО

Кръчмата на Бай Пешо се намира до Шабленския фар в сърцето на малко рибарско селце. Самият Бай Пешо има вид на изпечен морски вълк — бяла коса, рунтава бяла брада, мустак, моряшка фанелка и лула в устата. Обича да пие мастика и да общува непринудено с посетителите на заведението си. Сега, аз знам, че порцията миди, която изяде на „Дълбока“ те засити за няколко дни напред, въпреки, че струваше само 4 лв, но не искам дори да си помисля, че ще дойдем чак дотук и няма да вкусиш от рибената чорба на Бай ти Пеша. Няма такава чорба, заклевам се! Веднъж проведох следния разговор със стария морски вълк:

— Бай Пешо, сготви ми някаква риба, моля те, и ми дай една студена биричка, че съм много гладен и жаден.
— Ей сега изкарах едни почета, още щъкат в торбата, живички ще ти ги пусна във фритюрника — усмихна се Бай Пешо.
— Абе, попчетата имат много кости, няма ли някаква друга риба? — Поинтересувах се аз.
Съвсем бях забравил къде се намирам и с какъв чешит разговарям.
Физиономията на домакина стана сериозна, той бавно отпи от мастичката, удобно поставена на съседната празна маса и рече:
— Жените също имат много кости, ама ти все се занимаваш нещо там, нали, ровичкаш, ровичкаш, все едно злато има вътре!
С това въпросът приключи. 15 минути по-късно вече бях мазен до лакти и настървено глозгах вкусните попчета.

ЕЗЕРАТА

Още по на север, по международния път стигаме до Шабленското и Дуранкулашките езера. Тези резервати са интересни за орнитолозите с редките, защитени птици, които гнездят там. Мястото е перфектно за фото-лов, в случай че никога не се разделяш с вариообектива. Дуранкулашкото езеро е разположено на самия бряг на морето, двата водни басейна са разделени от тясна пясъчна ивица и периодично преливат един в друг. Много кофти трип за рибата. Имам да ти показвам още доста неща, но като гледам какво е небето, скоро тук ще за блъска невероятен дъжд и май трябва да си ходим. Добруджанските бури са много свирепи, но за разлика от планинските можеш да ги видиш отдалеч. Първо се чува далечен тътен след него идва студен порив на вятъра и всичко утихва за малко. Мълчанието е нарушено от дълги десетки километри светкавици, които разстилат озоновите си ръкави по цялата небесна шир и са съпроводени с чудовищни тътени. По-добре да се скрием в колата — там поне няма опасност от мълния.Край

Автор: Тихомир
Снимки: авторът

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: