Първото ми излизане в чужбина: Румъния, 1981г

Продължаваме петъчната ни рубрика Ретро — спомените ни за отминали пътешествия

Първото ми излизане...

От апартамента на моите родители в Русе се вижда чужбина, така че дестинацията на първото излизане се подразбира. За нас, децата от 70-те години, Румъния означаваше западни крими и анимационни филми, шоколад (истински, не соев сурогат) и „кариоки“. Тази дума тогава беше известна само по поречието на Дунава и с нея се наричаше това, което после придоби името „флумастер“. Родителите ми, както и много русенци, си вадеха многократни паспорти за ежемесечно посещение на 40-километровата гранична зона. Това за Русе означава Гюргево и няколко села, но с малко техника зоната хващаше и Букурещ. Ако си с влак — прехвърляш се от международния на местен влак (гнусотия дел гранде!), ако си с кола — казваш, че отиваш в Олтеница (срещу Тутракан), само че пътят от Гюргево за Олтеница минава през Букурещ. Освен непознатите за България нескафе и шоколад, в къщи се напълнихме с румънски и китайски домакински стоки. И досега полилеите в русенския апартамент са от онова време.
През 1981 бяхме изплатили заемите за апартамент, кола и прочие и ме взеха и мен на истинско пътешествие: Русе-Гюргево-Букурещ-Констанца/Мамая-Дуранкулак-Русе.

Стегнахме Москвича, взехме няколко кутии цигари „Кент“. Цигарите бяха единственото разменно средство за зареждане с бензин (иначе чужденците трябваше да плащат в долари). Каква ирония на съдбата — четвърт век по-късно ние внасяме „Кент“ от Румъния!

Не мога да скрия, че Букурещ ме впечатли. Толкова големи булеварди и барокови сгради няма у нас (нямаше го помпозният Дворец на Чаушеску, но едва ли бих го посетил и сега). От катастрофалното земетресение през 1977 нямаше и помен. Любопитен беше за мен историческият им музей. От експозицията ставаше ясно, че император Траян е първият румънски владетел и че всички румънци са си баш римляни и тук-таме даки (е, сериозна част от населението е по-мургаво от населението на Рим, ама това са дреболии). Последният етаж беше музей на семейство Чаушеску, като „върхът на сладоледа“ беше колоната на Чаушеску — копие на римската посестрима на Траян. На нея като в комикс бяха изрисувани перипетиите на „карпатския гений“. Интересно, дали са добавили безславния му край през 1989?

Блажените години на румънския народ бяха към края си и вече бяха факт първите опашки пред хранителните магазини. Имаше кафе и шоколад, а нямаше салам и месо! Това са законите на „развитото социалистическо общество“.

Посетихме и румънското черноморско крайбрежие. Първото впечатление е, че в източната част селата са по-спретнати и цигани почти няма. Докато в Букурещ гъмжеше от селяни с бомбета, Констанца си изглеждаше досущ като Варна. Курортните им комплекси не правеха особено впечатление. Освен Мамая, посетихме и няколко с имена на планети — Нептун, Сатурн май бяха. Времето не беше много читаво (както в нашенската Шабла) и даже не се окъпахме в морето, макар че беше в началото на септември.

Така видях Румъния при единственото си засега подробно запознанство. После до края на соца на няколко пъти я преминавах транзитно с влак и си спомням само заключващите се транзитни вагони. В началото на прехода — 1992 г., турагенцията и шофьорите на автобуса за екскурзия до Париж бяха категорични, че войната в Югославия въобще не е причина да преминат през Румъния...

Надявам се вятърът да ме довее пак там — този път в Синая, Брашов, Сибиу.

Автор: Благун Калчев

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: