06 декември 2007

Един ден в Париж ( и два във Виена)

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

One Day in Paris и два във Виена (на летището)


Всичко почна в понеделник, когато в служебния ни чат колегата от Австрия каза, че трябва да помагаме на френските другарчета да спечелят клиент, който има интерес към Централна и Източна Европа. За целта в сряда трябва да съм в Париж за среща. Много хубаво, но има 2 проблема — официално не съм на работа, защото чакам проклетото руско разрешение за работа; отделно — нямам никакви формални дрехи в България... Първото препятствие е преодолимо, защото корпоративната кредитна карта е още в мен и английският ми шеф потвърди разхода. Втория проблем го решавам с бързо посещение в Денил и Geox и след 2 часа съм със сиво сако, тъмносин панталон, две вратовръзки, чифт обувки Brogues и 850 лева назад. Все пак е добра инвестиция.

Тъй като „България Еър“ и „Ер Франс“ са тежкари и приемат резервации само за след 4 дни, отново прибягвам до добрата стара SkyEurope. И сега цената не е точно low cost, но затова е корпоративната карта. Тъй като имам 6 часа престой във Виена си поръчвам и вход за лаунджа. Тъкмо ще имам време за конферентния разговор на другия ден.
Ставам сутринта във втоорник в 4:30, за да си подготвя презентацията и откривам, че са ми резнали достъпа до корпоративния VPN. Така де, нали не съм служител в момента. Както и да е написвам си презентацията, разпращам я през gmail и резервирам стая в Etap La Defense.


Полетът до Виена е без изненади. Единственият проблем е, че във Виена трябва да си взема багажа и да го чекирам отново. Интересно как на връщане го чекираха от Париж директно за София?

Бая зор намирам обаче да открия лаунджа. Никой от Sky Europe не може да ми обясни къде точно е и след лутане успявам да го открия на 3-тия път. Най сетне мога да си заредя лаптопа и да се включа в теле-конференцията.

И тук настъпва големия ужас... Франсетата са страшно дезорганизирани, закъсняват 10 минути, говорят си на френски, смеят се гръмогласно (5—6 човека едновременно). Добре, че съм със SkypeOut, та ми излезе 1 евро.

Полетът за Париж закъснява с 30 минути, но поне няма излишно размотаване с паспортен контрол (в Шенген сме).

На летището попадам на някакъв чичка таксиджия, който говори само френски. В колата има навигационна система, но въпреки нея пропуснахме хотела първия път:).
Френското другарче ме чакаше в хотела, където направихме една бърза вечеря с огромен телешки стек алангле и бордо.

Хотелът е „бюджетен“ клас, което ще рече минимално оборудване, въпреки това си има всичко, даже Wi-Fi интернета е на поносимата цена от 10 евро.
Закуската е „континентална“, но достатъчна за началото на деня.

На сутринта с помощта на Google Maps стигам за 20 минути до офиса. Тъй като ме няма в корпоративния указател (бързаци) ми издават посетителски пропуск. Запознавам се с целия екип и правим бързо кафе в бистрото отсреща. После пак 2-часова среща с много френски викове и смехове и се отправяме към клиента.

Кампусът на клиента се намира в едно градче на запад от Париж, построено през 70-те. Пътем успях да зърна Триумфалната арка и да минем край Версайл. Самият кампус се намира в тих парк (явно знаят как да си почиват ефективно).

Срещата с клиентите минава изцяло на френски, с малки включвания на английски от мен и един немско-швейцарски колега. Прави ми впечатление, че английският на франсетата е ужасен — не само като акцент, но и като речников запас — явно не го практикуват много.

След срещата вземаме влакчето до La Defense. Франсетата коментират, че никога не биха живяли в това градче. Градчето е като излязло от проспект на селище за пенсионери, само дето всички срещнати са или от Магреба или от Френска Африка (сигурно има и някои от Югоизточна Азия и от Френските Антили).

Вечерта изобщо не ми е до никакъв sightseeing — толкова съм скапан.
Сега съм пак в лаунджа на Виенското летище, очаквайки самолета за София (пак 6 часа престой) и тихичко се размазвам с водка с портокалов сок.

Автор: Димитър Димитров

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

2 коментара:

Longanlon каза...

Налага се да ти кажа, че си си купил уникално грозни обувки...

Димитър каза...

Тези на снимката в Уикипедията са само илюстративни - обувките, които си купих са класически, кафяви. Важното е, че са в този стил - перфорациите, които от 2 години отново са актуални във формалното облекло.