20 януари 2007

България получи европейски оргазъм.

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Един македонец разказва за посрещането на Новата 2007 година в София. Всички фактологични грешки са запазени като в оригиналния текст

СОФИЯ “ПОЛУЧИ ЕВРОПЕЙСКИ ОРГАЗЪМ”

След Егейска, и Пиринска Македония влезе в Европейския Съюз. Вардарска Македония малко ще почака

Пише: Владимир ЙОВАНОВСКИ

Един Българин си пита съпругата: “Жено, защо никога не мога да те видя как 'получаваш' оргазъм?”, а тя му отговаря: “Защото когато аз 'получавам' оргазъм, ти никога не си у дома!”

Онова, което се случваше неделята срещу понеделника в главния град на Република България приличаше на изживяване на политическа кулминация. Влизането на източната съседка в Европейския Съюз някои от тукашните електронни медии го прогласиха за най-значителна дата в българската история. За разлика от Румънците, чиято земя Трансилвания с векове е принадлежала на Австро-Унгария, Българите никога не са били в состава на някоя западна католическа империя.

Макар че, съществува едно малко изключение, което поради 800-годишниот юбилей, е удобно да си го припомним при тая възможност.

КАЛОЯН И БОЯНА Миналия месец вселенският патриарх Вартоломей окончателно прости на Ватикана за злосторствата, които в Цариград извършили рицарите на IV Кръстоносен поход. Тогава италианските и германските рицари, в тоя дял от Балканите, основали няколко латински княжества, управлявани от католически марк-графове. Еден от тях бил маркиз Бонифаций Монфератски, който при опит да покатоличи Второто Българско Царство на династията Асеневци, през 1206 г. нападнал цар Калоян. Между другото, неговата войска била причакана и разбита в клисурите на Балкан Планина. Несретният Бонифаций бил заробен и обезглавен, а Калоян употребил добил неговата глава на бокал. Охрабрен от победата, Калоян тръгнал в поход към Македония и нейният главен град Солун, където съществувало латинското кралство на регентката Маргарита. В началото на 1207, значи преди точно осем столетия, Калоян разпоредил около Солун своите големи войски, съставени от българи, татари, кумани, хазари, руси, па и гърци. Падането на Тесалоники в ръцете на славянския цар (пътем, от влашки произход) бил повече от предизвестен. Харно ама, нощта пред общото нападение, Калоян преживял сърдечен удар и умрял.

В подножието на планината Витоша - софийското Водно, където живеят най-мощните българи - се намира църквата Бояна, чийто ктитор през XIII век бил севастократор Калоян. Последният ден от миналата година се изкачихме до тая древна църква (подигната още по времето на цар Самуил) за да можем за последен път да хвърлим поглед на “неевропейска” София, преди приемането и в ЕС. По пътя срещнахме чичо Ивайло, когото запитахме какво очаква той от българското присъединяване към Европейския съюз. “Ами, какво да очаквам? Аз съм пенсионер, имам пенсия от 150 лева. Дали мога аз да бъда щастлив защото ще бъда най-сиромашният пенсионер в Европейския съюз?”, пита горчиво бай Ивайло.

В двора на църквата Бояна имаше група туристи. Виждаше се че не са българи, тъй като бяха облечени с вкус. Докато се разминавах с тях, една фина госпожа извика: “Погледайте, вйервйерица!”. “Пази, стварно”, и отвърнах на дамата. “А, от дакле сте ви?”. “Из Загреба”. “О, па я сам из Скопля!”. “Яо, па ми смо Югославени”, констатира нейния съпруг. Исках да ги питам: “Кай йе новег у Загребу?” и “Йели се Щефица дала абортирати”, но това го оставих за Новата 2010 година, когато ще посрещаме влизането на Хърватско во Европейския Съюз.

ЩУРЦИ С ГАЙДИ София и Букурещ бяха главните звезди на тая Нова година, така че и македонските зрители можеха да видят по телевизията как беше украсен площадо Батенберг. Цялото пространство между Великото събрание, Президентската палата, Театъра Иван Вазов и Централната банка приличаше на място от приказките. Всепак, идиличната картина во голема мярка беше нарушена от драконовите мерки за сигурност на софийската полиция. Цялото място беше оградено, а при идването пред сцената посетителите бяха темелно претърсвани.

Самата музикална програма беше - барем според нас - прилично слаба. Като първо, не дойде ниту еден представител на Европейския Съюз, както беше случая с Букурещ, където румънския вход во Съюза го дочака Оли Рен. Също така, наместо обещаните U2, на сцената се появи някакъв старовремски бенд Щурците, съставен от плешиви рок-дедовци чиято музика ни подсети на архивните песни на Корни-група и Тежка индустрия. Нещо като оная “Дал' да плачам ил' да пеам” на Бис-без. След полнощното пеене на българския и химна на Европа, последвано от фантастична заря, на сцената се появи еден досаден състав който изпълняваше парчета с фолк-рок съдържание. Испомешаха се електрически китари с гайди, тъпани с тарамбуки, саксофони со кавали... Връх на тяхното изпълнение беше, когато към бенда се включиха десетина танцьорки на народни танци, които откакто изпяха няколко додолки а ла Валя Балканска, се хванаха на хоро с етно-рокерите, вече изпаднали во национален делириум.

Така, половин час след отбелязването на Новата 2007-ма, площад Батенберг започна да се празни. В хотелската стая, по кабелните канали, можеха да се проследят новогодишните тържаства в другите градове. В морската престолнина Варна, например, своите патетични романси изпълняваше известният Веселин Маринов, когото македонската публика гледа на турбо-фолк телевизията Планета. По същото време, ТВ Скат, която е медия на фашистката партия Атака на Волен Сидеров, излъчваше изпълнение на порно-певицата Радка Пиратка. Един неин рефрен звучи приблизително така: “Патка ти дърпна, клитора ми щрпна, Ратка Пиратка...”.

СЕЗАМЕ, ЗАТВОРИ СЕ Във втория по големина български град Варна, десетина дни преди Нова година са се случили големи протести против “Правителството” на Сергей Станишев. Интересно е че зад тия протести стои една нова политическа организация с име Нова България, която се смята за близка до шефа на държавата, Гьорги Първанов. Според материалите в българския печат, тая партия в процес на формиране, трябвало да служи на Първанов да държи юздите на полу-руснака Станишев, за да не му избяга от политическия контрол. Ако Сергей и Бе-Се-Пе откажат послушност на Гоце Първанов, президентът щял да направи антиправителствен алианс на Нова България, ВМРО и партията ГЕРБ на популярния софийски градоначалник Бойко Борисов (бивш ченгета, т.е. полицай с черен пояс 8 дан).

От една страна, влизането в Европейския Съюз за нашия източен “комшия” повиши националното самочувствие на българите до най-високи граници. От друга страна, виждат се нови премеждия. Не само политически, както е примерът с маневрите на Първанов срещу Станишев, ами и икономически. Два часа пред изтичането на 31 декември, Бугария изключи половината от атомната си централа Козлодуй, което представлява загуба от 7 милиарда киловат-часа или 50 милиони евра от износ на електроенергия. Митничарите от граничните пунктове към Гърция и Романия си загубиха работните места, а удар ще претърпят и жителите на пограничните места към нашата земя, които досега прибираха еврата на македонските шопинг-туристи. Там сега за сефте се поставиха границите на Европейския Съюз които гледат на изток. И тъкмо Македония беше с тоя късмет да бъде първата земя която на Съюза ще и бъде западна съседка.

Докато напущахме България, почувствувахме как още едни големи Сезамови порти се затварят зад нас. Републиката сега е обсадена с визи от всички страни, с изключение на северната. А, и та може да се замандали, ако Кощуница осъществи своите закани, свързани с признаването на Косово. След Егейска, и Пиринска Македония влезе в Европейския Съюз. За нашата Вардарска остава неизвестно кога това ще се случи.

Секс-афера во Народното събрание

Источната съседка я тресе аферата около евентуалните оргии които депутатите в българския парламент правели със своите млади помощнички. Седмичникът 168 часа разкрива че тамошните депутати, под маската на секретарки, намират работа за любовниците си, с които имали “сношения” в паузите между две заседания. Ето един откъс от статията “Красиви сътруднички обгрижават депутатите на черно”, който поради хумористичноста на стила, ви го предаваме в оригинал (па потрудете се да го разберете):

“Депутат, който правел секс в парламента със своя сотрудничка, е бил заплашен че ако не престане с развратното си поведение в сградата на Народното собрание, ще бъде издаден на съпругата му. За похотливеца се твърди че е женен и доста се притеснява от половинката си. Половият атлет публично се зарекъл пред колегите си да не мърсува повече в стаята на парламентарната група и дори обещал да изгони любовницата си, която си е назначил за сътрудничка”.

Източник:
http://www.forum.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=172&ArticleID=3727&EditionID=117&Page=1

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис:

Блог класацията на България

3 коментара:

Анонимен каза...

тъй, тъй... трябва да си вземем танковете от македониЯ и да им обявим война ;)

Анонимен каза...

Dokaga na negramotni makedonski kopeleta shte im se pozvolyava da plyuyat po nashata rodina i to v Bulgarski website! Koi im e vinoven na makedonskite kurvetini che ne mogat veche svobodno da idvat v Bulgaria. Vardarska makedoniya e Bulgarska teritoria naselena s prodajni makedonski prostitutki i albanci.

Комитата каза...

За мен скандалното не е отношението към България, което бих нарекъл "дежурно". Много по-впечатляваща е тоталната фактологична некомпетентност на автора, от която можем да си вадим изводи за медиата в която работи.