Културен туризъм в Скопие - декември 2006 г.

(кликайте на снимките за по-голям размер. постингът е дълъг, отделете си време)

Непослушното дете на македонската литература - Алекс Букарски, имаше наскоро промоция на първата си книга. Добре, че по някакво чудо промоцията се отложи от 26ти за 27ми декември, иначе нямаше да успея да я видя. (Нали знаете, че македонците празнуват Коледа по друго време)

Книгата на Алекс - от най-доброто в съвременната
македонска литература

Пътуване

За пръв път ми се случи неприятно пътуване към Македония - а това ми е петото отиване там и третото тази година. Автобусът на Калея, с който пътувах, беше първо с много тесни седалки (в кръста ми бяха окей, тесни откъм колената, знам защо се подхилвате ;-)), което не предполагаше много комфорт, шофьорът се скъпеше да пусне парното в салона (с пуловер ми беше доста хладно), смърдеше на дизел (помните чавдарките как смърдяха, нали).
Отделно - не спряхме в Кюстендил - шофьорът твърдеше, че им забранявали да спират на автогарата (?!). Странно, като се има предвид колко е умряла от глад и мизерия автогарата в Кюстендил (никога не съм виждал втори автобус там). Като изключим общо взето приличната кръчма в нея, и няколкото селски рейса, които тръгват по друго време, живот на автогарата няма и искрено искам да шамаросам виновния за това, че автобусът не спря в Кюстендил.

Времето на отиване беше хубаво.

Спряхме на някакво криминално капанче след Кюстендил. На паркинга някой беше запалил шума, която тлееше с неприятен кисел дим, който веднага се просмука в автобуса. Слязох до тоалетната а да си купя минерална вода и нещо за ядене, върнах се и открих, че автобуса е затворен. Трябваше да позъзна около 20 минути на студа, докато се появи шофьора.

Втора изненада - шофьорът качи няколко македонки - куфарни търговки, които припечелват по нещо, влачейки торби и сакове с трикотаж към Македония. Защо българският (китайският, турският?) трикотаж така се харчи? И на мен не ми е известно, но са намерили все пак някаква пазарна ниша. Търговките седнаха на седалките около мен и веднага започнаха на висок глас да обсъждат ... подкупите за македонските митничари на македонската граница.

Центърът на Скопие в навечерието на 2007ма година

Оказа се, че имало няколко вида митничари (неподкупни няма, не чакайте хепиенда) - първо имало принципни - те си имали точна тарифа, плащаш си колкото ти е таксата/рушвета, и получаваш първокачествено обслужване - никакви проблеми, а може дори и любезно да ти помогнат с някой сак. Вторият тип били алчните - имало някакъв тип, на когото никога не му били достатъчни подкупите и винаги искал още и още. Не се свенял дори да ги гони по паркингите и открито да изнудва за комисионата си. На една от бабите и бил прибрал веднъж 10000 денара (около 300 лева) и не само я лишил от печалба, ами й причинил и сериозни парични трудности. Третата категория пък били нещо по средата - уж имали тарифа, но много зависело от настроението им - веднъж всичко ще си мине по план, друг път яко ще те одрусат. Това била и най-многобройната група. А от първата група - на принципните - чух само едно име.

Между другото, на шофьорите на автобуси може и да не са им високи заплатите, но е възмутително как прибират пари за черни курсове. Наскоро бях на Банско за осми декември, и шофьорът без никакво колебание качи няколко човека на черно при нашата група (видях как му подават банкнотите) и при това ни безмилостно ни нагъчка като сарделки, за да събере пътниците на черно (а ние бяхме група). Нашият шофьор към Македония също не беше изключение. Качваше пътници на черно без да му мигне окото и не просто от добрина а срещу банкнота.

Както и да е - автобусът беше почти празен и минахме буквално за минути през границата. (Едва имах време да взема една водка от безмитния). Пристигнах с два часа по-рано в Скопие. Повръщаше ми се от миризмите на дизела, тресеше ме от студ, колената ми бяха изтръпнали и ме болеше главата от адските вибрации на автобуса, но тоя път поне агонията траеше с два часа по-малко.

Негативните ми емоции приключиха, когато се видяхме с Алекс, който щеше да се скърши от нерви преди промоцията, което веднага ме излекува от всякакви мои терзания. Съчувствах му - но нямаше какво да направя. Наложи му се точно преди промоцията да изтърпи сума ти странно поведение от роднини и познати. (Нали знаете как всички заобичват пиленцето, точно преди да изхвърчи от клетката)

Промоцията

Македонската литература, особено младата, не блести с много имена. В Македония все още на върха е старата литературна мафия от комунистическо време - с вилите, конгресите, командировките, невъзможните за четене дебели томове и литературни списания, младите любовници и банкетите си. Като добавим малкия пазар и недоверието на македонците към домашни автори - задачата на младия автор да остане себе си и да пише добре е наистина тежка. Тук се налага да се поправя: В момента се наблюдава началото на небивал разцвет на македонската култура и в частност литература. На пазара излизат нови автори, необвързани с казионните дружества, появяват се историци, които обсъждат открито историческите теми-табу, а в интернет пространството се появиха няколко независими млади интелектуалеца, които критично анализират обществото около тях.

Промоцията се проведе в Културен Център Точка (всъщност средноголяма книжарница на гърба на съборната църква Св. Климент Охридски)

Лауреатът ;-)

Става дума за конкурса "Новите" за най-добър прозаичен дебютантски ръкопис от максимум 160 страници. Алекс отвя конкуренцията, като ЗИЛ - боклуджийска кофа - без съмнения ръкописът му беше най-добрият (както каза по-късно журито) и заслужаваше да спечели.

Кулинарно отклонение: Следобяда имах шанса да хапна македонска шкембе чорба. Изненада - македонската шкембе чорба се прави без мляко и се сервира а)без лют пипер, б)без оцет с чесън и в) без хляб. Иначе не беше мазна (голям плюс за мен), но всъщност ми е доста безвкусна в този и вид. Извод - може би трябва да си носите чушчици като Бай ви Ганя, за да ви се услажда ;-)

Съборната църква, гледана откъм книжарница Точка

Вечерта беше още по-интересно. В Точка имаше купон, където Алекс беше главния герой - подписваше автографи, абе въобще консумираше 15те си минути слава.

Книжарница Точка всъщност е изключително добра книжарница, където се предлага почти само стойностна преводна литература. От какво се издържа, не знам, но е истински оазис на добрата книга в Македония. Жалко, казват че в Македония почти никой не чете.

Изложбата

Случайно мернах в македонския Дневник новината, че в Скопие ще има изложба на Георги Зографски - виден художник, роден в село Папрадище, Велешко. Дребната снимка в онлайн статията веднага ме грабна и си обещах на всяка цена да видя изложбата.

Романтичната стара скопска чаршия. Сега там е албански квартал и трябва внимателно да се посещава.

Изложбата се намира в Чифте Амам (Чифте Хамам) - бивша турска баня, която е преоборудвана в картинна галерия. Чифте амам се намира в старата част на Скопие (Старата турска чаршия), близо до висока джамия. Много малко хора всъщност знаеха къде се намира, когато питахме.

Изключително съм доволен, че успях да я посетя. Ето малко цитати от нея.

Родословното дърво на художника.
Ако кликнете на снимката, ще можете да прочетете надписите.

Св. Св. Кирил и Методий

Отново Св. Св. Кирил и Методий. Славянобългарски просветители (така пише на картината) Рисувана през 1942 г.

Михаил Чакърдъков (тая фамилия ме преследва!), благодетел на църквата, от гр. Велес

Неясно ми беше защо на македонски името на зографина се изписваше като Ѓорѓи(Гьоргьи), след като самият той се подписва като Георги. За изложбата имам много снимков материал, ще напиша отделен пост, специално за нея.

Художникът разказва за родословието си. (кликаш и четеш ясно)

Картината е датирана в албума от 1942 г (кликаш и четеш ясно).

Кръчмите

Този път успях да посетя няколко свестни места в Скопие

Биос (в уличките срещу съборната църква)
Добра скара, бедна друга кухня, големи порции, шкембето както го описах по-горе.
Отлична телешка супа

И Скопие има своите малки гордости ;-)

Букет (на булевард, няколкостотин метра от съборната църква)
Отлично обслужване, приятна обстановка, богато меню, кофти сирене в картофките

Рим Париж (Рим - Париз) - В градския търговски център

Рим-Париж. Най-доброто телешко и най-хубавата шопска салата, които съм ял през живота си (рецептата не е съвсем канонична, но вкусовите качества компенсират!)

Невероятни месни специалитети (телешкото не е скъпо)- медальон с гъби, пепър стек - всичко се топи в устата. Шопската салата е най-свежата, която съм ял някога - предполагам, че тайната е в прясно нарязаните зеленчуци и в отличното сирене (липсват и печените чушки, но това все пак е местна специфика). Едно хапване с шопска, пепърстек с гарнитура и една биричка ми излезе около 20 лева, на пръв поглед може би изглежда скъпо, но всичко си заслужава, защото беше невероятно вкусно.

Рим-Париж (Рим-Париз) отвътре

Концертът

Паркети е битолска група, която свири нещо, което аз дефинирам като пънк-рок. Песните им са изцяло авторски, не си помагат с чужд репертоар, а текстовете си ги бива. Озвучаването им е проблем, обаче - но сигурно с малко повече пари, ще го решат.

Клуб Кастро. Ако кликнеш, ще видиш Гоце Делчев в компанията на Че Гевара, Уго Чавес, Фидел Кастро и Тито ;-)

Земетресението в Скопие през 1963 година, освен жестока трагедия в която загиват около 1000 души, а около 100 000 остават без покрив, е било и шанс за града да придобие модерен европейски облик. Голям дял от сградите са проектирани от световни архитекти и строени от чужденци. (Българите май са помагали за операта)

Едно от удачните решения на градостроителите е било - железопътната линия, минаваща през центъра на града, да се вдигне на естакада над земята и по този начин са били решени множество проблеми с движението, замърсяването и безопасността. Така централната ЖП гара (Железничка станица) се намира на пилони във въздуха, а точно под нея е централната автогара на Скопие, където спират софийските автобуси. Отделно под естакадата се е освободило достатъчно място за помещения и паркинги, които допълнително облегчават града.

Клуб "Кастро", където се проведе концертът на Паркети, е в едно от тези под-естакадни помещения. Клубът следва модата сред днешните млади интелектуалци на Македония - а именно лявата идея (не, няма грешка!) По стените в типичен поп-арт стил са изографисани Ленин, Тито, Фидел Кастро, Уго Чавес, Гоце Делчев (!), Че Гевара и подобни "големи хуманисти". Тук там се вижда логото на Скопско пиво, което подсказва кой е платил за целия масраф.

Момент от концерта

Може би в нормално време в клуба има маси, ние като бяхме нямаше (може би за да се освободи място за публиката). Концертът започна с час закъснение.


Какво си напазарувах от книжарниците

В Скопие има няколко средно големи книжарници - ще спомена Табернакул, Точка, Матица Македонска и Култура.

Табернакул е най-добре заредената от всички, там се продава и доста литература, издавана в социалистическото минало - истински музей на книжнината в Македония. Ако ви интересуват македонски автори, включително класици, неиздавани дълго време - тук има шанс да попаднете на тях.

Точка е авангардна книжарница (всъщност е мини-културен център с кафене и пространство за провеждане на културни събития), където може да се намери най-модерна преводна западна литература, критика и хуманитарна литература. Намира се зад съборната църква.

Графити.

Матица Македонска е също голяма книжарница, но по-комерсиална. Тук е царството на Съюза на писателите на Македония, където ще намерите всичките им казионни томове, но също така може да се открие доста историческа литература. Това е и мястото, където видях най-много модна и комерсиална литература - Дан Браун, Орхан Памук и подобни.

Култура се намира в самото сърце на града - на площад Македония (мраморния площад пред стария мост) - тук се набляга на академични издания, но е застъпена и всякакъв друг вид литература.

Общо за всички книжарници е, че поне 30-40% от книгите са на сърбохърватски, защото населението над 30 години владее отлично езика, а малкият пазар на Македония определено създава трудности с превода на всичко значимо, което излиза по света. За продукцията от македонски автори вече говорих. В интерес на истината видях и две български книжки - едната беше на Иван Дуйчев за св. Иван Рилски, а другата - вече не помня какво. В македонските вестници прочетох, че през 2002 година съотношението продадени книги на сърбохърватски и на македонски е било 70:30 в полза на сърбохърватския!

Защо няма повече литература на български език? Най-вероятно поради факта, че не съществуват връзки между културните среди и издателите в София и Скопие. Българският език е доста по-достъпен за македонците от сърбохърватския (и самите македонци го признават), а младите вече не владеят добре сърбохърватски, за да ползват пълноценно литературата, но българската книга отсъства от рафтовете в Македония.

Друга причина е, че интерес към литература на български език общо взето няма, дори в средите на интелектуалците (с толкова интелигентни хора се запознах, но никой не ме помоли да му издиря нещо в България). Може би това е свързано с чувствата на македонците към "бугарския окупатор" от Втората световна война, може би има метафизичен страх, че от прочитането на няколко книги на български могат да се "бугаризират", а може би е свързано с чувството за превъзходство над българите (какво ли пък имат българите да ни кажат!), останало още от социалистическа Югославия. Един издател дори каза, че българите правели най-лошите корици на Балканите.

Скопие се подготвя да посрещне новата година.

Македонците смятат хърватите за народа с най-близка и приемлива култура, с която най-често си сравняват часовниците (хърватското културно влияние в Македония е доста силно). Македонско- хърватските културни връзки са изключително силни, включително и на ниво отделни интелектуалци.

По българомакедонския спор за нацията, езика, историята и малцинствата

Който от вас е ходил в Македония и е общувал поне няколко часа с местното население (поръчки на келнери и пазаруване не се броят), знае - че без да се води тоя спор поне веднъж, пребиваването не е възможно в Македония.

Паметник в центъра на Скопие, посветен на борбата с "българския окупатор". Може да кликнеш, за да прочетеш надписа

На българина този спор всеки път му изглежда интересен (а и на македонеца също, предполагам, щом обикновено той го започва), защото го сблъсква с едно паралелно мислене, където фактите са уж същите, но изводите от тях са напълно противоположни.

На мен спорът на живо отдавна ми е омръзнал по следните причини - първо, не мога да намеря достатъчно подготвен събеседник, с който да го водя - обикновено събеседникът ми не може да ми каже какви са основните тези на Кръсте Мисирков (смятан за македонския Паисий Хилендарски), а камо ли да прави критичен анализ, или пък да съпоставя възгледите на Мисирков и Гоце Делчев по македонския въпрос (А и двамата се водят титани на македонското националноосвободително движение). Или пък - каква е разликата във възгледите на водещите мк историци - Блаже Ристовски, Иван Катарджиев и Зоран Тодоровски за ВМРО и лидерите и и ролята им в историята.

Надпис обвиняващ някого (не стана ясно кого???) че разпространява български листовки (бугарски летоци)

За ОМО Илинден също избягвам да говоря - защото по правило никой от местните македонци не е виждал македонец на живо в България (макар че аз се запознах с някого, който наистина беше видял!), да не говорим, че въпреки (възможните) многобройни шопинг турове, които са правили в Благоевград или Петрич, не са положили и грам усилие да опознаят възгледите на местното население по въпроса, а все пак именно хората от Петрич, Гоце Делчев и Благоевград са нарочени за техни "сънародници" под чужда (демек българска) окупация.

Изгубено коте

Моят скромен съвет е следният - не спорете, ако виждате, че не си заслужава. Историческите, лингвистичните и политическите знания на мнозинството македонци са почерпени от следните три източника - курса по история от средното образование (бледи и противоречиви знания), вестниците и мъгляви семейни спомени.


Прибиране

На 30 по обяд се презентирах на автогарата в Скопие с намерението да пътувам за София. Проблем! Няма места в автобуса! Хем си мислех на идване, че може да се увеличи броя на македонците, които ще искат без виза да влязат в България в последния възможен ден (но забравих). Оказа се, че има едно единствено място, на 31-ви сутринта в 8.30 за София. Не мислих два пъти и го взех. Изгоря ми другия билет. Мамка му!

Автобусът ни остави на македонската граница, трябваше да минем пеша и от другата страна да дочакаме българския автобус, който пък пресече границата и се върна в България (?!). Българският автобус беше с едно място по-малък, така че се сдобих със спътник, най-вероятно студент в София. Не знам защо, но в автобусите избягват да сядат до мен (сигурно заради габаритите ми ;-))

Автобусът не спря на софийската автогара, а извън нея, което още веднъж ме наведе на мисълта, че не им е чиста работата. Но все пак се прибрах на 31 декември следобяд в София!

ЕПИЛОГ: Януари беше много наситен месец в българо-македонските взаимоотношения. Влязохме в ЕС. Случи се инцидент на панихидата на Мара Бунева, македонските пазари опустяха заради визите, македонците извиха опашки пред българските консулства. Конфликтът между историците Тодоровски и Ристовски избухна с нова сила, именно по повод мемоарите и националното чувство на противоречивия Кръсте Мисирков. Македонският културен център в София има вече нов началник. Алекс стана медийна звезда.

Блогът за пътеписи „Пътуване до...“ се премести на нов адрес http://patepis.com. Забелязвам, че все още очаквате да се появяват нови пътеписи на настоящия адрес – това няма да се случи. Всички тукашни пътеписи са преместени на http://patepis. com. Минете на новия адрес http://patepis.com, където има вече към дванайсет нови пътеписа. Новият урл за абонатите през RSS e http://patepis.com/?feed=rss2 До нови срещи на новото място!

Гласувайте за този пътепис: