Пътуване до...: До Сирия през кюрдските райони на Турция(3): Из пустинята в Сирия

Сирия, пустиня, Тазмор, Палмира, Турция, Анадола, Мала Азия, Близък Изток

Трета част от приключенията из Сирия и Турция (предишната част е тук >>>, а началото – ето тук>>>)

След дълго отсъствие ето и поредната част от пътеписа България — Сирия, ще Ви разкажа с голямо увлечение, до колкото мога, за нашата одисея след последната вечер в Турция. В тази последна част ще се опитам да Ви отведа в пустинята на Сирия, а от снимките ще разгледате начина на живот на местните араби, градовете, които прекосихме,останките от рицарските замъци в пустинята, оазисите. Ще преминем от ливанската граница по крайбрежието на средиземно море до Дарданелите... Но стига съм вкарвал увод, време е за съществената част. Пожелавам Ви приятно четене и разглеждане:

Сутринта когато стегнахме багажа и пихме чая в хотелчето в гр. Харан, решихме да пообиколим старият град, преди да прекосим границата със Сирия. Времето бе слънчево и се очертаваше поредния горещ прашен ден. По план трябваше да прекосим северната сирийска пустиня докато стигнем до Тадмор /Палмира/.

В стария град, на който къщите са със специфична архитектура наподобяваща конуси на покривите, иззидани от кал и слама и тухли, взети от някогашен университет, местен човечец ни покани на чай и кафе с кардамон...

След сладки сутрешни раздумки, също като в нашите кафенета, Лъчо решава да пробва кафето, след което ще разгледаме домът на собственика със синият шал на главата

Сбогувайки се с гостоприемното семейство, продължаваме по пътя за границата Акчаккале.
Там при пристигане на турска страна се оказа, че нямат система за регисриране на чужди граждани от трети страни и пропусквателния режим е възможен само от турци и сирийци. Тук плановете да навлезем в Сирия тотално се объркаха. Следващият пункт е на около 300 км западно. Няма време за чудене, преминаваме през Урфа и Газиантеп, и в ранния следобед наближаваме границата.

Преди градчето от турска страна, ожаднели спираме конвой със трактори и ремаркета пълни с грозде, евалла аркадаш, за почерпката си викаме на акъла и стръвно ръфаме сочните сълкъми...

За преминаването през границата не ми се обяснява, с няколко думи — мръсно, гнусно, екзотика пълна, друг свят, други обичаи, с които трябва да се съобразяваме. Самата гранична бразда е минирана с табели и надписи ВНИМАНИЕ МИНИ на английски, арабски и турски език, снимането бе невъзможно, а и рисковано. А не ни се щеше от

първите км в Сирия

да имаме проблем.
В късния след обед вече наближаваме Халеп (Алеппо), където решихме да пренощуваме. А президентът им навсякъде ни гледа...
и малко кадро от нощен Халеп:
На сутринта, след като решихме, че е необходимо да тръгнем по рано заради прехода който ще преминем, на излизане от града карайки по една улица мръсна мизерна където не се вижда асфалт, а е напоена с масла и други нефтени боклуци, се случи най-гадното — първо аз се хвърлих от мотора, после и Лъчо след мен. Слава на ГОСПОД И АЛЛАХ, само драскотини и шок от случилото се. Машините — здрави...

Каква по-голяма радост от това да тръгнем отново без проблем по моторите... Заредихме /1л бензин — 0,50 долара/ и от там напред покрай река Ефрат към Иракската граница, където на 100 км преди нея в дясно ще пресичаме пустинята за Тадмор...

Преминаваме покрай големия язовир, построен на река Ефрат, и почиваме, наблюдавайки млада сирийска двойка да пушат блаженно наргиле...
Тук Лъчо е намръщен от жаркото слънце, интересно как сутринта беше около 10 градуса а по обяд става 42 гр. Та решихме да отморим с глътка вода от термосите под сянката на тази стена от стара крепост...

За последен път пробваме моторите навлезли в началото на пустинята и напред през жегите... красота безкрайно море от пясък и камънаци, с път и без път...

Асфалта изчезна стана – кофти...

Горивото е на привършване, спираме за зарядка, точи се от варели с канчета, патроните се снимат за спомен...

Решавам да обсъдя политиката с арабина, отпивайки чай... Той ме слуша със захлас – явно български ще разбира ,като ме гледа умно и отговаря на арабски нещо, в крайна сметка: по живо – по здраво, алейкум селям, братиньо...
След това отново на машините, когато преминаваме през слабо населен район от около 10 къщи, без дворове, но с бариера на пътя, която липсва, останала само стойката, и в едни варели забучени сирийските флагове, дълго мислим и се установи, че сме преминали през граница между две области

Караме си ние, когато решаваме да се отбием до стар замък от времето на Римската империя. На картите излиза руини и оазис, струва си да проверим какво е това нещо насред пустинята, а слънцето те трепе с жега... След 15 км отбивка от главния път за оазиса Тазмор, пред нас се показва на хоризонта красива запазена крепост...

Лъчо гордо позира като арабски шейх...

А аз возя децата на местни бедуини, които бяха така добри да ни приютят на хладно в тяхната къща, за съжаление не съм снимал много от там...

Ето, намерихме кладенеца, напоявал преди хилядолетие рицари и легиони римски, хвърлихме камък, може би се чу „Туп“ след около 10 секунди, съдейки по времето вероятно дълбочината е между 20 — 30 метра, което не е много за пустинна земя, но в тогавашни времена може би е било райско зелено място...
Отново се връщаме на пътя, но уви, той, /ас"Ф"алта/ вече тотално изчезна, стягай се друже Лъчо и да пришпорваме камилите по прашните арабски пустинни пътища...
Късно вечерта пристигаме в Тадмор / Палмира/, уморени от жегата, не от ездата, изпиваме на веднъж много вода, настаняваме се в хотел — евтиния и тръгваме да опустушим храната на местните...