До Дания и назад (3): Копенхаген

Трета част на пътуването на Бале до Дания (предишната част е тук >>>, а началото – ето тук >>>)

Аз много недоволствах, че градът е мизерен и любезните ни домакини побързаха да ме уверят, че това се дължи на недоспиване и утре ще ми хареса повече. На сутринта те си отидоха на работа, а ние слязохме в центъра.

Преди работа Сашо ни обясни къде да ходим и какво да правим

Паркирахме на паркинга на хотел Admiral, на Toldbodgade. Това го бил измислил Мартинчо, шофьора на посолството за да не плаща за паркинг. Ние се възползвахме от неговата инвенция с удоволствие.Паркингът пред хотела

Оттам първо излязохме на пристанището, където имаше кораби

От това пристанище потеглят корабите за Осло

и после тръгнахме по Nyhavn (Новото пристанище). Това е тая приятна улица където цяло лято народът пие бира по тротоарите и свирят музиканти, а през зимата има коледен базар.Nyhavn през обектива на Мишо

Ето още няколко снимки от там:
Между навалицата забелязахме и цветнокожи.

Цветнокожите видимо добре се бяха адаптирали

Продължихме до главния площад Kongens Nytorv (това значи „новият пазар на краля“, „новият площад на краля“ или нещо подобно).Kongens Nytorv

Там от един банкомат Габровски изтегли местни пари и ни даде и ние да имаме. После продължихме по Strøget (пешеходната, търговска улица)

Копенхагенската „Витошка“

На Strøget ни атакуваха деца със сини коси. Дадоха ни някакви брошури. До Аmagertorv (друг площад)

Amagertorv

От него кривнахме до едно малко, симпатично магазинче на Naboløs и Gammel Strand. Там се продаваше всякакъв алкохол и над сто вида бира.

Габровски излиза от магазинчето „Gl. Strand Øl & Vin“

Купихме си това-онова и се разходихме още малко. Видяхме един друг площад, чието име забравих, но на него имаше грамаден, железен паяк.
Площадът с големия паяк

Магазинче

След това по обратен ред се върнахме на Nyhavn [Нюхаун]. Седнахме на тротоара пред номер 17 и започнахме да пием и да чакаме Сашо и Ани да свършат работа. Там ни беше срещата.Нюхаун Nyhavn 17
На мене вече ми се струваше най-чудесното място на света и отдавна бях забравил за „олюпените сгради и бахти мизерията“. Сашо и Ани се зададоха и аз отдалече се развиках: „Връщам си думите назад, връщам си думите назад“, а те се ухилиха и казаха: „Знаехме си ние, че ще ти хареса“. Седнаха с нас и пийнахме още.

Самият Сашо бая мяза на скандинавец

После мръднахме до един магазин, където бирата струваше 25 български стотиники шишето! Взехме си една каза и я оставихме в колата.

Пред магазина

В момент на щастие



После покрай Amalienhaven отидохме до „Малката русалка“ и я заснехме.

Бруталната русалка

Видяхме и статуята на „Майка Дания“. Това е някаква си жена, чиито синове били превърнати във волове. Колкото земя изоряла тя със синовете си — воловете за една нощ, толкова щяла да бъде територията на Дания. Ореше здраво женицата, спор да няма.

Майка Дания

Повисяхме още малко и се прибрахме. Изпихме касата с бира и така приключи първият ден.

Продължението в четвърта част>>>
Автор: Бале
Снимки: авторът