До Дания и назад (1): Сърбия и Германия

Започваме с поредните невероятни приключения на Бале из Европа. Приятно четене!

Първа част
Предложиха на Сашо работа в Копенхаген. Той замина и стана дипломат. Ани му отиде уж на гости. Вместо да се върне обаче, се ожениха и тя също стана дипломат. Ние с Габровски (ударението е на о-то) пък си казахме, че това не може да продължава така и също скроихме коварен план. Коварният план се състоеше в това да вземем Мишо и Елена и да заминем на север с раздрънкания Форд на Мишо. Фордът наистина беше много раздрънкан и цял ден се мотахме по разни сервизи, за да го поочовечат. Първо някъде около КАТ, после на „Хладилника“ и то стана почти вечер докато тръгнем. Минахме и през Фотото (тогава още си имах фото) да вземем филмчета, батерии и др.

Елена и Габровски във Фотото

На излизане от София, горе-долу при отклонението за Банкя, Мишо видя гумаджия и реши за всеки случай да смени и една гума. Ние висяхме в някаква бензиностанция, пушехме цигари и се ядосвахме, че „стана утре“. След това вече всичко тръгна гладко. Сметнахме за уместно да спим в Алексинац. Там живеят Лела, Ядранка и леля Цеца.

Блокът на Лела и Ядранка в Алексинац. Алексинац е малко след Ниш.

Седнахме с тях и се разговорихме. Покрай приказките изпихме няколко шишета концентрат и си легнахме. Сутринта леля ти Цеца купи бюрек, хапнахме, разгледахме картата и продължихме.

Мишо и Лела гледат картата, а леля (баба) Цеца нещо се смее

Малко преди хърватската граница спряхме и се подкрепихме с лютеница, кренвирши и прочее ганьовска храна.

Ганьовско хранене в северна Сърбия

После на самата граница полицаите дръпнаха Елена и я питаха дали я отвличаме и дали се страхува от нас. След като тя отговори отрицателно ни пуснаха да продължим. Минахме през Хърватска, Словения и Австрия, защото аз исках по път да се отбием до Нюрнберг, където имам страшно атрактивни приятели. Това са „врагауетата“. Група нечовеци от Дупница, Кюстендил и Благоевград. Проформа студенти, а реално се занимават с некакви авто-далавери. Близо до тях живеят „малоумничките“ от Филибето. Малоумничките са много полезни, защото вечер, когато врагауетата седнат да поркат, малоумничките отиват в тяхната квартира и им правят салати, свирки и др. Девизът на врагауетата е: „Най-важно е пАри за кръкАнье“.

Та през Австрия минахме нощес. Мишо и Елена спяха на задните седалки, а ние с Габровски си говорехме тихичко, пийвахме безалкохолни и слушахме Doo Bop на другаря Davis. Нема такава романтика. Малко след Грац спряхме на една спирка сред полето, до жп релса. Седнахме на пейката, изухме си чепиците, пафкахме и зяпахме небето. Мишо и Елена въобще и не се събудиха. Сутринта влязохме в Бавария, грейна слънце и аз извадих Арианата. Спирахме на почти всеки растщацион да пикаме и да се поразтъпчем.

Пийвам Ариана на нечовешки растщацион

С Габровски нещо дискутираме

Некъде към обед стигнахме Нюрнберг.

Нюрнберг е чистичък и скучен немски град

Има обаче много приятна рекичка и парк около нея

Мостът на Кольо Фичето

Аз оставих приятелите да се мотаят около катедралата и отидох до квартирата на врагауетата.

С Мишо се уговаряме къде ще се срещнем

Габровски сне една „резачка“

В квартирата нямаше никой. Звъннах на Дани и той каза: „Епа, врагауе, я съм те тука у малоумничките. Айде возпръчи се на Хауптмаркт и я че те подбЕрем“.

Да се „возпръчиш“ на езика на врагауетата значи „да отидеш някъде“ или „да дойдеш отнякъде“.

Видяхме се с Дани и отидохме в квартирата. За съжаление Стефан и ТошО-Гоуемио Врагауяч бяха на работа. Ние пийнахме бира, аз си измих краката, повисяхме още малко и продължихме към Берлин.

На излизане от града видяхме една постройка пълна с малки колички

Магистралата към Берлин

По-късно Дани се видял с Владо и казал: „Абре, врагауе, тука минА тоя, твоя малоумник, оми си краката и бегА за Копенхаген“.

Сещам се още нещо из веселия бит на врагауетата. Според тях всички немци са „кашкавалци“. Това било, защото ако „му шибнеш един шамар, я че се разреве, я че викне поуиция“. Та бях им аз на гости преди време и ги врънках да отидем до Мюнхен, че не бях ходил там. Дани ме попита: „Е, врагауе, що че дириш у Мюнхен?!“. Аз отвърнах: „Еми ей така, да се разходим“. Дани: „Я па ти! Епа рАзоди се тука. Оно и Мюнхен е кашкавалски град и тука е кашкавалски град. Се е същото“. В крайна сметка не се навиха и аз се разодих сам.

За пътя до Берлин не мога да кажа нищо, защото още на тръгване се почерпих хубаво, увих се с балтона и съм заспал.

Край на първа част
Продължението във втора част >>>
Автор: Бале

Снимки: авторът