Прага: Март 2007 г.

За разлика от предишните публикации за пътуване, този път няма да става дума за България и няма да говоря за главно за настаняване и храна ;)

През март се наложи тридневно служебно отскачане до Прага. Аз не бях ходил там, работата не беше чак толкова много и щеше да остане време за разблеждане, а домакините бяха приветливи и гостоприемни. Така че всичко се връзваше отлично.
Освен времето. През най-топлата зима, която помня, успяхме да уцелим едва ли не единственото лошо време. Пристигнахме, когато се влошаваше, стояхме под вятър дъжд (и малко сняг даже) и си тръгнахме като се канеше да се оправи. Е, нищо не можехме да направим, поне се опитахме да видим каквото можем.

Е, Прага е голям град, не знам колко е населението, но определено на площ е по-голям от София. Като голяма туристическа атракция (мисля, заедно с Будапеща и Краков - най-посещавания град в централна Европа), очаквах да има къде да се отиде. Е, има.



Хотелът ми беше близо до центъра. Домакините ни няколко пъти казаха, че най-добрият начин да стигнем до там е с метрото. В непознат град това ми се струва излишно пестене на пари (засега Лондон ме е опровергал, там не е излишно, и а с такси не е по-бързо). Но се оказа че изречението "метрото е на 50 метра от хотела", значеше наистина, че метрото е на 50 метра. И след две спирки (никой не проверява за билет, няма бариери на входа, но всички си плащат, доколкото видях) и 5 минути, наистина бяхме пред музея. С такси (както на следващия ден се уверих) отнема 20 минути)

Prague

Оттам е добра точка да започнете с "Новия" (на няколкостотин години) и "Стария" (малко по-старичък) град. Пешеходните зони са много, а и там където не е пешеходно, няма върволици от коли. Разбира се коли има паркирани само на отбелязаните с боя места, така че не заобикаляте постоянно някой калник.



Няма да описвам всичко което може да се види, то или ще отидете сами или… Ние се насочихме към една кръчма. Беше късно, излизахме от офиса уморени, а и имахме местен човек, кoйто да ни насочи ;) Там имаше туристи, но местните преобладаваха, така че спазихме златното правил "ходи в заведения само, където ходят местните".

Prague
И така - да започна с по-важното - бирата ;) В Прага тя е добра, силна и евтина. Да - една бира е малко над едно евро (29 крони, а еврото е 26), за половинка. И е добра. Повечето местни пият Pilsner Urquell, която добре събира горните три качества. Препоръчвам я. Храната също би трябвало да ви допадне. Можете да опитате местен гулаш, картофена супа (много добра, но аз по принцип съм фен на супите). А ако не - скарата е отлична и няма как да не я харесате. И размерите са прилични (т.е. големи). Цените са ниски (е, ако сравним с Лондон и Виена всичко ми изглежда без пари…) - скъпите ястия бяха по 500 крони.



На втория ден времето съвсем се влоши, но ние решихме да се разходим до замъка и пак през Карлов мост, през стария град отново, преди да нападнем друга кръчма.
PragueБях чел че Пражкия замък е най-големият в света и наистина е много внушителен. Един малък квартал е зад стените му. Но странното е че повечето от сградите изглеждат празни. Сега се използва за резиденция на президента, а и катедралата изглеждаше работеща (аз не съм почитател и не влизам освен в много специалните).PragueОттам покрай редица сувенирни магазинчета се спуснахме към Карлов мост, кой знае защо наричан от местните пред чужденците Charles bridge.

Това е много хубав пешеходен мост и съдейки по броя на туристите около него - най-голямата атракция. Ако не ми се беше развалил лаптопа при пристигането, щях и да успея да прочета малко факти (нямах пътеводител), защото изглеждаше че фигурите по моста имат специална история - екскурзоводите спираха пред много от тях. Обикновено може и да се научи по нещо ако се присламчиш към група, но беше студено за присламчване, а бирата чакаше…


На третия ден слязох рано сутринта за малко отново до центъра с метрото, за последна обиколка. Беше още по-студено, по височините се виждаше сняг. Но беше хубаво, затвърдих добрите впечатления, Прага определено си струва и по-специална визита.

Натоварихме се на таксита (30-тина крони на километър, което си е евтино) и след задръстванията (всички спазват правилата), замалко да изпуснем полета наобратно. Е, докато не разберем, че има дежурното 30-минутно закъснение…

Автор: Михаил Кенанов