И така, с известно закъснение, но с много мерак — заминаваме към Щатите. Днес купих самолетните билети от British Airways, летим на 7-и за Бостън, връщаме се на 23-и от Маями. Хип-хип!
Планът предвижда 7 дни в Бостън, където Тото ще се труди (май по 10-12, че и повече часа на ден), а аз ще се моткам по местните забележителности, музеи, магазини и кафенета. След това с кола се спускаме по East Coast като спираме в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия, Савана (може би), Александрия, Джаксънвил, Орландо (Дисни!) и стигаме Маями Бийч. Където ще се излежаваме на плажа и ще събираме слънчице. След това на самолетчето и обратно във вече пролетната (надявам се) Европа.
Тото пусна Wiki, в което въвежда подробно къде ще бъдем и какво ще правим. От 2300 километра преход най-интересни са началото (Бостън и Ню Йорк) и края (Флорида). Където и ще бъдем най-дълго, разбира се.
А сега един дълъг рант срещу туристическите агенции и авиокомпаниите. Нали с Тото сме си любознателни — преровихме сайтовете на BA, Lufthansa, Air France, KLM и т.н. за инфо колко излизат билетите до САЩ. Неговият е служебен, но моя си го плащаме сами, така че стойността им определено е от значение — и ни мотивира още повече да търсим наистина най-добрата оферта. С малко натамъняване на датите постигнахме 1215 лева на бройка от BA. С цялата си наивност реших, че тур агенция би могла да ни предложи по-добра цена. Дръжки!
Най-близката оферта беше за полет на Air France, една нощ преспиване в Париж и около 100 лева отгоре. Хотелът си го плащаме отделно. Ако не искаме да губим цял ден във Франция — да пробваме с Lufthansa през Франкфурт срещу скромните 1850 лева. What? Come again? Ние през потребителския интерфейс на BA постигаме много по-добра цена, вие уж директно договаряте условията, не бихте ли получили по-евтини билети? Ми не.
Отказвам туристическата агенция (всъщност досега нито веднъж не сме успели да ползваме услугите на подобна организация, въпреки желанието ни, накрая винаги всичко сами сме си уреждали), Тото се обажда на BA към 16:00 часа, те: “Да, ще ви направим резервация, елате да платите, работим до 17:00 часа, ако до края на работния ден не получим пари — резервацията се анулира и цената на билетите утре ще е по-висока”. Плащане онлайн? “Ако искате фактура — трябва да дойдете и да платите в офиса”. Тото се втурва, обаче в задръстванията успява да закъснее с 5 минутки и ги изпуска. Тази сутрин е мой ред да ги боря, отлитам при тях, те “О, ама ние нулирахме резервацията, билетите свършиха, имаме за след седмица, добре де, ще проверя дали случайно не са останали, я, вярно, тука са си, да, даже са на същата цена, ми добре, ще ви ги продам”. Ух. Вадя дебитната карта, а те не били приемали дебитни карти. Кредитна? И нея не я тачат. Само в брой. А аз нямам чак 2430 лева. За сметка на това нося доста евро. “Ооо, ама ние и евро не приемаме”. Айде един бегом до банкомата, теглене от всички дебитни карти максималните 400 лева на парче за деня, натъкмих сумата до стотинка. Връщам се за билетите — те пък ми сгрешили името. И фактурата не била готова. И искам ли чаша вода докато оправят кашите.
В общи линии покупката на билетите ми отне близо 2 часа. Което според мен е безумие. Докато висях в BA не влезе нито един друг клиент, през цялото време бях сама. Двете дами се занимаваха само с нашите билети. И им отне толкова време да направят резервация, да издадат билетите, да отпечатат фактурата… Не мога да си представя да бяха дошли и други кандидат-купувачи, какъв ли хаос щеше да настъпи?
Бтв инструктираха ме да отида на сайта на BA и да въведа личните си данни. Което ми е малко странно — и друг път съм летяла, никога не ми се е налагало да правя такова нещо. Или е някаква нова глупост, или издаващите билета са го правили вместо мен. Ами ако нямах достъп по сайта им? Не всеки е длъжен да е Интернет юзър, нали?
Както и да е — сега съм доволна и щастлива. Тото преди малко потвърди резервацията в хотел Tria, в момента договаря колата под наем и може би скоро ще бъдем съвсем готови. Остава само да доуточня shopping wish list-a Ще се радвам ако получа някоя и друга препоръка къде да пазаруваме електроника (камера, лаптоп, Nokia N800 за начало). И ако сте ни по пътя — може да се видим за по кафе, нали?
София - Лондон - Бостън за 17 часа и отгоре. От които час и нещо промъкване из задръстванията на София, още час висене на летището, два часа мотаене из Хийтроу и още толкова обикаляне из центъра на Бостън в отчаяни опити да зърнем табела на улица или насока къде, по дяволите, са мостовете за Кембридж. Да започна отначало.
Планът предвижда 7 дни в Бостън, където Тото ще се труди (май по 10-12, че и повече часа на ден), а аз ще се моткам по местните забележителности, музеи, магазини и кафенета. След това с кола се спускаме по East Coast като спираме в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия, Савана (може би), Александрия, Джаксънвил, Орландо (Дисни!) и стигаме Маями Бийч. Където ще се излежаваме на плажа и ще събираме слънчице. След това на самолетчето и обратно във вече пролетната (надявам се) Европа.
Тото пусна Wiki, в което въвежда подробно къде ще бъдем и какво ще правим. От 2300 километра преход най-интересни са началото (Бостън и Ню Йорк) и края (Флорида). Където и ще бъдем най-дълго, разбира се.
А сега един дълъг рант срещу туристическите агенции и авиокомпаниите. Нали с Тото сме си любознателни — преровихме сайтовете на BA, Lufthansa, Air France, KLM и т.н. за инфо колко излизат билетите до САЩ. Неговият е служебен, но моя си го плащаме сами, така че стойността им определено е от значение — и ни мотивира още повече да търсим наистина най-добрата оферта. С малко натамъняване на датите постигнахме 1215 лева на бройка от BA. С цялата си наивност реших, че тур агенция би могла да ни предложи по-добра цена. Дръжки!
Най-близката оферта беше за полет на Air France, една нощ преспиване в Париж и около 100 лева отгоре. Хотелът си го плащаме отделно. Ако не искаме да губим цял ден във Франция — да пробваме с Lufthansa през Франкфурт срещу скромните 1850 лева. What? Come again? Ние през потребителския интерфейс на BA постигаме много по-добра цена, вие уж директно договаряте условията, не бихте ли получили по-евтини билети? Ми не.
Отказвам туристическата агенция (всъщност досега нито веднъж не сме успели да ползваме услугите на подобна организация, въпреки желанието ни, накрая винаги всичко сами сме си уреждали), Тото се обажда на BA към 16:00 часа, те: “Да, ще ви направим резервация, елате да платите, работим до 17:00 часа, ако до края на работния ден не получим пари — резервацията се анулира и цената на билетите утре ще е по-висока”. Плащане онлайн? “Ако искате фактура — трябва да дойдете и да платите в офиса”. Тото се втурва, обаче в задръстванията успява да закъснее с 5 минутки и ги изпуска. Тази сутрин е мой ред да ги боря, отлитам при тях, те “О, ама ние нулирахме резервацията, билетите свършиха, имаме за след седмица, добре де, ще проверя дали случайно не са останали, я, вярно, тука са си, да, даже са на същата цена, ми добре, ще ви ги продам”. Ух. Вадя дебитната карта, а те не били приемали дебитни карти. Кредитна? И нея не я тачат. Само в брой. А аз нямам чак 2430 лева. За сметка на това нося доста евро. “Ооо, ама ние и евро не приемаме”. Айде един бегом до банкомата, теглене от всички дебитни карти максималните 400 лева на парче за деня, натъкмих сумата до стотинка. Връщам се за билетите — те пък ми сгрешили името. И фактурата не била готова. И искам ли чаша вода докато оправят кашите.
В общи линии покупката на билетите ми отне близо 2 часа. Което според мен е безумие. Докато висях в BA не влезе нито един друг клиент, през цялото време бях сама. Двете дами се занимаваха само с нашите билети. И им отне толкова време да направят резервация, да издадат билетите, да отпечатат фактурата… Не мога да си представя да бяха дошли и други кандидат-купувачи, какъв ли хаос щеше да настъпи?
Бтв инструктираха ме да отида на сайта на BA и да въведа личните си данни. Което ми е малко странно — и друг път съм летяла, никога не ми се е налагало да правя такова нещо. Или е някаква нова глупост, или издаващите билета са го правили вместо мен. Ами ако нямах достъп по сайта им? Не всеки е длъжен да е Интернет юзър, нали?
Както и да е — сега съм доволна и щастлива. Тото преди малко потвърди резервацията в хотел Tria, в момента договаря колата под наем и може би скоро ще бъдем съвсем готови. Остава само да доуточня shopping wish list-a Ще се радвам ако получа някоя и друга препоръка къде да пазаруваме електроника (камера, лаптоп, Nokia N800 за начало). И ако сте ни по пътя — може да се видим за по кафе, нали?
София - Лондон - Бостън за 17 часа и отгоре. От които час и нещо промъкване из задръстванията на София, още час висене на летището, два часа мотаене из Хийтроу и още толкова обикаляне из центъра на Бостън в отчаяни опити да зърнем табела на улица или насока къде, по дяволите, са мостовете за Кембридж. Да започна отначало.
Лондон:-)Снимката е правена на връщане. Сега я слагам като покана да четете и по-нанатък
Предишната вечер се замотахме яко (гладене, издирване на дребни, но важни джвъчки, уточняване на последните подробности по пътуването). За капак Тото се заигра с един GPS и в резултат сънят ни бе ограничен до по-малко от 6 часа. Движим се леко като зомбита из къщата, но все пак сколасваме да поръчаме такси навреме и в 12:30 часа да се устремим към летището. Почти, де. Заради безумното стълпотворение в центъра се влачим повече от час. За сметка на това чекирането е бързо и безпроблемно. Минаваме през вестникарския павилион и оставяме 20 лева, сакън да не останем без нещо за четене. Мотаем се из летището и умираме от смях всеки път, когато уредбата прогърмява. Най-скапаният английски на света! Ако се чудите какво означава процит с ударение на о-то — досетихме се! Според нас става дума за proceed.
Надсмиването над некадърния персонал ни се връща тъпкано веднага след като се качваме на самолета — с ужас установяваме, че почти не разбираме на какъв език говори екипажа на British Airways. Хващаме основната идея, но трябва да полагаме толкова много усилия, че направо ни се насълзяват очите. Стигаме 10300 метра височина и някакви си 850 км/час. А храната е смъртоносно гадна, прежалвам се само за едно черно бейгълче и малко масло. За щастие полетът е кратък.
Кръжим над Лондон. По Темза плуват корабчета, слънчево е и много зелено. London Eye се извисява над всичко. Тото се тръшка, че са ни забравнили да ползваме електроника и няма да можем да увековечим гледката. Накрая се поддава на изкушението и тайничко щраква няколко кадъра.
Кацаме. По ръкава, по ръкава, та право в терминал 1. Бързата пътечка е адски фън. Опашката за поредния тараш на багажа не е. Огромна е! След 20 минути висене, няколко ескалатора и един автобус се добираме до заветния терминал 4. Който също е огромен! Цялото летище София сигурно е два пъти по-малко. Шопингът не си струва, защото цените са впечатляващи. Няколко часа преди това чета статия в Дневник за класацията на най-скъпите градове в света и Лондон е на почетното четвърто място. Хич и не се учудвам. Харесала съм една Sonicare за приблизително $120. На Хийтроу, в безмитния магазин където се кълнат, че We beat Internet prices, същата четка струва 120 паунда!
Обменяме малко пари за по вода, сандвич, капучино от Старбъкс. След още половин час мотаене и 5 минути преди да обявят бординга за полета ни установявам, че съм затрила якето си с телефона в джоба. Тото се втурва назад по стъпките ни и след едни тежки 10 минути се връща с милата ми дрешка в ръка. Седяла си самотна на стола в Старбъкс и никой не й бил обърнал внимание. Relief.
Натоварихме се на Боинга. Голям, ей… Веднага разцъкахме копчетата по седалките, включихме мониторчетата и установихме, че ни предстоят 3250 мили (5246 километра) до Бостън. На пети канал дават Casino Royale, комбинирах с малко Cartoon Network и Animal Planet. Вечерята е доста добра като за самолетна храна, виното си е направо отлично. Седалката зад мен е празна, което ми позволява с чиста съвест почти да хоризонтирам седалката. Удобно.
Кацане, митнически процедури (лесно и бързо), багажът, shuttle до офиса на National Car. Взимаме compact car, очакваме нещо като Рено Клио, но се оказва, че по местните стандарти това е KIA с размери на такси 2121. Включваме GPS-a, вадим картата, обаче… Машинката почва да ни лъже къде точно се намираме, а картата е непълна. И в резултат минаваме поне три пъти по Beacon Street в търсене на отбивка към някой от мостовете през Charles River. С много мъка и въртене в кръг откриваме Harvard Bridge, пресичаме пустата река и се оказваме в Cambridge. Което въобще не означава, че сме стигнали до хотела, о, не..... При един светофар Тото не успява да се престрои в правилната лента и се принуждава да завие наляво. Загубваме се за пореден път. С много въртене се озоваваме на заветното Масачусетс Авеню, само за да успеем да пропуснем отбивката към Конкорд Авеню. Спестявам си описанието на всички врътки из този чуден град с невероятно объркани, тесни и еднопосочни улици и почти пълна липса на табелки с имената им. Не само, че няма как да помня маршрута (през голяма част от времето така или иначе не знаехме къде се намираме), но и няма смисъл да повтарям писанията на сума ти други горки туристи, успели да се затрият по абсолютно същия начин Бях чела оплаквания, че Бостън бил ужасно място за каране и въпреки това не бях подготвена за подобен лабиринт.
В резултат: навъртяхме повече от 30 мили и похабихме 2 часа за едно нищо и никакво 12-милно разстояние. Hotel Tria обаче се оказа приятно и уютно местенце — настанихме се за около минута и половина и почти веднага се сринахме в леглото. Напълно изтощени.
Продължението във втора част>>>
Автор: Антония
С този разказ на Антония откриваме Новия свят на нашия блог. Благодарско Антония!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Преместихме се на нов адрес: http://patepis.com, така че е по-разумно да коментирате там :)