The Great North Walk(1): За да усетиш че си жив!

Един поход из Австралия. (част първа - публикува се с поздрав от място, по-горещо от България:-)

“За да усетиш че си жив, понякога трябва да направиш нещо странно и ненормално” – това заявявам на моя приятел Пешо преди да тръгна към Mungo, без да подозирам че твърде скоро след завръщането си от там отново ще имам нуждата да следвам собсвения си съвет.

Идеята за нещо ново се появява през един weekend в местния парк. Тук виждам следната алуминиева табела:

Прочитам че от тук минава The Great North Walk, един от най-популярните Австралийски маршрути, свързващи Sydney и Newcastle. Звучи ми страшно романтично. Чувствам се едва ли не като първите заселници на този странен континент тръпнещи да открият какво ги чака отвъд следващата река или хълм.

Покрай табелата се точи пътека, изчезваща примамливо надоло към залива, а срещу нея виждам следните указания:
Изумен съм! Без да подозирам, съм прекарал не един скучен пикник на такова романтично място – Buffalo Creek, намиращо се на 13 километра от началото на 250 километров маршрут до Newcastle. “Buffalo” е името на кораба с който са пристигнали първите европейски притежатели на този район, капитани от кралската армия: Captain Raven and Captain Kent.

Дори Newcastle – скучно индустриално градче придобива нов романтичен смисъл. Пеша до там? Защо не? Вървиш колкото искаш, спираш където си искаш, опъваш палатка където замръкнеш. Свобода!

Идеята да извървя The Great North Walk се ражда, без да бъде помрачена нито за миг от мисълта, че всъщност нямам никакъв опит с палатки , бивакуване или вървене на дълги дистанции. В този момент тези дребни “детайли” са само ненужни подробности, които не би трябвало да спрат появилият се порив.

Няколко дена по-късно съм вече обсебен от The Great North Walk. В съзнанието ми романтиката продължава. Виждам себе си освободен от условностите на сивото ежедневие, далеч от множеството елементи, действащи извън моята воля и усложняващи непрекъснато живота. Независим от никого и от нищо, разчитащ изцяло на себе си – просто и обикновено.

Малко прибързано, без да съм обмислил всичко добре, бявявам решението си да направя “The Great North Walk” и моите хора са във възторг. Нежната половинка, вярна на себе си, веднага започва да се притеснява. Не е ли твърде трудно? Няма ли опасности? Защо не тръгна с някой друг? Успокоявам я, че почти всяка точка от маршрута може да се стигне с кола, но знам че има основания за притеснения. Започвам да мисля кой би дошъл с мен?

Първо се сещам за Пешо. И без това още преди Mungo си бях обещал да го накарам да направим нещо заедно. Той също сякаш очаква да му предложа някое приключение, но като чува че това “нещо заедно” представлява дълги километри ходене пешком, Пешо се опъва. С нищо не мога да го съблазня. На него му дай двудневни риболовни експедиции с колата до някое езеро и добри запаси от хубавата ракийка (дето я купува от сърбите). Пешо е добър приятел, не иска да се мъчи с мен, но като компенсация ми предлага да осигури logistical support. Готов е да ми носи нещата (с Хондата) до определени точки , където смятам да преспивам. Това ми звучи смешно. Благодаря му, но отказвам. Това е против моите принципи.

Знам че нямам шанс с останалите ми познати. Никой от тях не проявява дори изкуствен ентусиазъм да се присъедини към мен. Ще трябва отново да съм сам.

Този път решавам да се подготвя добре. Започвам с добри и подробни карти: обаждам се до NSW Department of Lands от където срещу $17.95 ми изпращат пакет от шест отделни диплянки обхващащи целия маршрут.

GNW Maps

Изглеждат добре: местата където може да се опъне палатката и където има питейна вода са ясно обозначени. Освен това са дадени и тези тънки линийки, чието име не знам (моля който знае името им да ми пише) и от които по-късно ще се науча да се ориентирам къде има катерене и къде спускане.

Второ: екипировка.
Тръбва да съм максимално лек. За това са ми необходими възможно най-новите технологии по отношение на раница, палатка, спален чувал, непромокаеми дрехи и т.н. Тези неща ще намеря в “Kathmandu” специализиран магазин за туристи. Надявам се около $300 да ми стигнат.

Kathmandu

Още с влизането в магазина, едно от младите момчета на персонала скача да ме обслужва с думите: “Can I help you”. Това ме дразни, но трябва да се примиря с неговото присъствие. Очаква ме финансов шок: раница - $429.90, палатка - $599.50, спален чувал (летен) - $269.90, постелка за отдолу - $129.90. Захапвам си бузата отвътре за да подтисна отчаяния вопъл. Това е чисто безумие!

Насочвам се към дрехите. Поне да погледна шушляците за мокро време. Тук не издържам и се хващам за главата: непромокаемо яке (Gore-Tex) - $459.00, същите гащи - $229.90! Момчето което вежливо ме следва, се притеснява. “Are you OK?”. Вероятно освен всичко съм и пребледнял.

По-голямата част от моя скромен бюджет отива за обувки ($240 за да съм по-точен) и не съжалявам – обувките които купувам от тук са изключително здрави, леки и с твърда подметка подходяща за каменливите терени които ме чакат.

Обувките ще ми свършат добра работа, но добивам лош навик да не ги връзвам догоре. Последните метални халки стърчат свободни, поради което по-късно ще имам проблем.

За всичко останало влизам отново в K Mart, където на туристическата секция същите артикули, макар и не толкова hi-tech и с доста по-ниско качество, струват точно десет пъти по-малко.

Трето: храната.
По пътя има места, където можеш да стигнеш до магазин за провизии, или дори ресторант, но имам чувството че това би било използване на нечестни средства. По същата логика човек може просто да се качи в колата. Решил съм да бъда максималист – ще нося всичко със себе си включително и храната от която имам нужда.

Mountain Design

В “Mountain Design” (друг магазин за планинари) има богато разнообразие на малки пакетчета, в които наливаш вряща вода и получаваш единична порция. Те струват между $15 и $25 всяко – още едно безумие!

Подминавам “Mountain Design” и се насочвам към местния супермаркет – сухи супи, китайски макарони и захаросани колбаси, рибни консерви, някакво полуготово ядене с месо и ориз (това ще бъде едно от най-ужасните неща, които някога съм ял), сухо мляко, ядки, шоколад, чай, кафе... Сещам се, че това меню е бедно от към витамини и добавям бурканче лютеница, която си нося още от България (това пък ще е едно от най-вкусните неща, които някога съм ял). За плодове и зеленчуци изобщо не може да става дума. Струват ми се твърде тежки и с малка калорична стойност.

Всичко това води до една раница, която ми е трудно дори да вдигна от земята – точно 26 кг без водата за дневните преходи (две еднолитрови бутилки).

Когато се опитвам да я сложа на гърба си, леко залитам назад. Това разбира се не убягва на нежната половинка. Тя ме гледа със загрижен поглед който говори: това е лудост, защо не се откажеш?

Погледът и ме настървявава още повече, въпреки че и аз имам подобна мисъл. С това нещо на гърба е трудно да се върви, а какво остава да се катериш някъде. Съмнението изпълва душата ми, но няма връщане назад – децата ме гледат с възхищение, а малкото дори се спуска да прегърне краката ми и да ми каже, че съм най-силния татко на земята...

Кой би посмял да се откаже?

Следва продължението: The Lane Cove Valley Walk>>>

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът