Пътуване до...: Добро утро, Тунис!

...Продължение от част първа

Докато траеше този разговор, минахме през няколко населени места и вече се утвърди впечатлението ми за нещо типично за магазините за месо тук- от двете страни на входа са окачени отрязани животински глави, включително конски; често под тях е вързан жив добитък (крави например). Видях жени да влизат в тези магазини, със спокойна рутина. Това ме усмихна- предполага се жените да са твърде деликатни, за да допуснат мъжка "лоша дума" да докосне слуха им, и достатъчно лишени от чувствителност, за да минават редовно през (поне) една-две пресни мъртви отрязани глави на животни. (поздрав с "People are strange")

... Обичам документалността на снимките, но месарски магазин така и не снимах- малцина са дори сред най-душоподобните ми, които биха преглътнали тези снимки.

Любимият ми психиатър пък би загубил часове в търсене на израз, по-силен от досегашния му най-силен: "Натурализмът ти е ужасяващ, контраста му с другото у теб- още повече"

Да дойде да види контрасти- миловидното женско арабско лице с прословутите дълбоки очи, изплуващо измежду толкова спокойните лица на мъртвите животни, сякаш обърнали гръб на собствените си тела, които са транжирани и аранжирани точно зад главите, там вътре в магазина.

... Или този контраст: работилничката насред праха на главното шосе, където хвърчат искри насред метала.. и стигат понякога чак до апетитните хлебчета, които се пекат на няма и метър в съседство (примерно вдясно от работилницата), а на моменти стряскат задрямалата пред месарския магазин (примерно вляво) крава (мъртвите глави- естествено- са спокойни и не трепват от докосване на искра).

... даaaaa, както стана въпрос преди да замина, наистина много контрастно и провокиращо противоречиви чувства, а повечето хора не умеят да "сдобряват" противоречията у себе си, така че просто избират онова, което е статистически превалиращо, т.е. социално приемливо. Истината за мен поне е, че от моята лична нагласа зависи дали ще се отвратя от мъжете, зяпнали откъм кафенетата, от праха, от битовите отпадъци, волно пролазващи или прелитащи през нея, ... дали силуетите на кактусовите редици ще ми се видят зловещи нощем или ще ми подействат успокояващо и уютно, дали ще се вбеся от това, че един продавач бръкна в портфейла ми и ми взе наличния остатък от динари, или от това, че после на улицата си позволи да ме докосне, за да ме спре и да ме накара да му обърна внимание...

Но за това- по-нататък.

Сега, за да затворя историята за жените и кафенетата, ето какво добави Мохамед Али, след като от този ни разговор бе минало достатъчно време, за да се чувства защитен от мои неуместни действия. (имам чувството, че ми го каза, за да не остана с впечатлението, че са някакви ориенталски тирани)
Жените не си стояли само в къщи. Те ходели по заведения, но само ресторанти и барове.
Прихнах вътрешно, а гласно (и тихичко, и сериозно)- там не говорите "лоши думи"? Той- сериозно- "Там- не".

Исках да питам още.

Но се сетих за един хотелски бар в Тирана и как един млад албанец блъскаше в една колона челото на жената, с която допреди това пиеха кафе... беше я хванал за косите, блъскаше яростно, разкървави я, а тя просто стоеше.. а персоналът ме озаптяваше и ми обясняваше, че няма нужда да се вика охраната или полицията. И как после всичко стихна внезапно, както и започна.. те отново седнаха на масичката и продължиха разговора си, сякаш не е било (бях на косъм да повярвам, че съм халюцинирала)

.. добре облеченият албанец в хубавия хотел с хубавата окървавена дама.. и мърлявките африкански мучачос в кафенетата и жената, която я няма в тия кафенета- за да не чува "лоша дума"!- този контраст ме накара да стихна и да не питам повече

~~~
... чувствам, че започнах в стила на твърде емоционалния и неконкретен въздух на Тунис; в стила нан малките им чашчици чай с плуващо листенце ("Това как го пиете?- както италианците-еспресото ли?"- попитах един мениджър, с когото приключихме обяда с такъв чай. "Eeeeasy, Stela, eeeeeasy"- каза той, отпивайки първата капчица. Пихме напръстниците чай близо половин час.. колко ли ще ми е нужно, за да напиша всичко в този чаен стил )

ПО темата.. Искам да се коригирам Разглеждайки снимките от Тунис, установих, че не съм била коректна в описанието на кафетериите "само за мъже": на няколко снимки има мъже, които не са обърнати с лице към улицата

~~~
За хотела...
Бях в четиризвездния от веригата Les Orangers с общ Център за таласотерапия. Веригата се състои от 3, 4 и 5- звезден хотел в Хамамет, разположени успоредно на плажната ивица, последователно един след друг. Всеки от тях има отделен вход и паркинг, но гостите на различните хотели могат свободно да мигрират от един хотел към друг, следвайки алейките из "градините" на хотелите или плажната ивица. Ежедневно на гостите се предоставя News flash, обща за трите хотела. Включва данни за времето в Тунис и Хамамет, обменния курс за деня на 4 валути (US$, CA$, UK-не-ми-се-търси-клавиша-за-лира, Euro), организираните екскурзии за деня, аниматорската програма за деня- по часове и места, Event-of-the-day, Gastronomy, анонс за наличието на интернет достъп в хотелите, кратка информация за конкретна процедура или пакет от процедури, предлагани от Центъра за таласотерапия.

Ето в подробности какво включва всяка от секциите:
Валутни курсове- за съжаление не обърнах внимание дали публикуваните курсове са тези на хотелските change bureaus или е официалния курс за деня. Ето все пак курсовете за 24 септември 2006, надявам се да са полезни поне като ориентир, за конкретности има достатъчно сайтове с валутна информация
US $=1,298 TUD / CA $ = 1,158 TUD / 1 UK... =2,466 TUD / 1 Euro=1,665 TUD

Аниматорска програма: включва гимнастика, игри (дартс, мини голф, волейбол, "Game of bowls", "Apero games"), уроци по арабски, Belly/Retro/Aerobic/Disco dance .. и някоя от атракциите на програмата на нощните барове в хотелите.

За съжаление не мога да кажа много за аниматорската програма, тъй като все пак бях на работа, а двата дни уикенда предпочетох да се радвам на слънцето, водата и музиката (и малко шопинг и заигравки с психиката на местните продавачи.. последното -уви- през втория ден на Рамадана). Допускайки, че това може да бъде прочетено от всякакви хора, и с цел да избегна въпроси, уточнявам (надявам се това да е излишност), че участието на гостите в аниматорската програма е по желание и е безплатно. Е, естествено като идеш на Belly dance/Retro dance/Disco в нощния клуб, си плащаш питиетата (вход в нашия поне нощен клуб, когато аз го посетих, нямаше), или ако Event of the day е "Mini Souk" и решиш да си купиш нещо, със сигурност няма да ти го подарят (но пък колко приятни думи в духа на "Juuuuuuuust like it, put it here, and ...oh, madam, we'll make a good deal". В последното- че ТЕ ще направят добра сделка, не съм имала нито за миг причина да се усъмня.. но за това по-нататък).

"Ритуалът" за приканване на гостите към участие в гимнастиката и игрите надъхва много ориенталски- четох тия дни в този форум описание на уличните "подканвачи" пред истанбулските магазини.. е нещо в този дух, но далеч по-неинвазивно: момчетата игриво обикалят басейна, пляскайки с ръце и бодро обявявайки, че сега започва.. (каквото там започва). Дано не се приеме за мърморене, но лично на моята блажено слънчасваща глава тази аниматорска бодрост й дойде леко в повече. Всъщност това ми е донякъде и алиби за това, че за Apero Games не мога да кажа нищо, а Game of bowls се оказа нещо, по-познато като "French bowl", само че и това дори не погледнах какво е. Що се отнася до гимнастиката, за тази, която наричат просто gym, нямаше желаещи, та не можах да видя в какво се състои.

Т.нар. "водна гимнастика" обаче определено имаше много фенове. Присъединявам се и аз, тъй като се оказа, че момчетата-аниматори си падат латино-фенове, и извън стандартната загрявка т.нар. "водна гимнастика" се състоеше основно от танцувални движения и лично за мен бе наистина приятно (а и ми спести доста угризения от зарязаната поради поредното пътуване салса). Belly dance се счита за западен (разбирай поевропейчен) вариант (или разновидност, не съм компетентна и не бих спорила кой термин е правилен) на танца, познат в арабските страни като "ракс шарки". За незапознати като мен- ориенталски танц. Още като видях това чудо в листовката, питах преводача какво е това; определението му всъщност пасва на всеки танц (всеки почувствано-преживяно-изтанцуван): "Това е, когато чуеш музиката и тялото ти започне да се движи с нея"

Events of the day включваха шоу на укротител на змии, шоу на факир, открит мини-базар, мис Едикакво си, Моден парад, музика на живо, вечер на тунизийската музика и подобни. Като цяло- нищо ново под слънцето.

Gastronomy си беше всъщност Event of the day и предполагам, че поставянето му в отделна секция е мотивирано единствено от рекламни цели, стъпили на кой знае чий психопостулати, приложени в рекламния бранш. Лично за мен бяха интересни плодовите скулптури: пъпеши и дини, изрязани-гравирани като цветя. Как точно се извършва гравирането и дали става с обикновен кухненски нож, нямах възможност да наблюдавам ("...и слава Богу"- би допълнил един приятел, който не престава да се впечатлява от това, че румънските сервитьори в кой да е град упорито не ми дават нож, а някои и вилици.. Но за скоростта и безгрижието на румънския ресторантски и не само персонал, както и за наглия им навик да ми отмъкват всяко ястие, което не консумирам текущо (и еспресото!!!)- в Румънските писания, предстоящите)

Имах шанс само да се наслаждавам на резултата(визуално, не пер орално), украсил впоследствие витрините за вечеря. За пръв път виждах плодови скулптури "на живо", за пръв път видях такова нещо в рекламни брошури за ОАЕ преди доста години.
((докато пиша това, се изкушавам да се разпростра върху вечЕрите- разбирай, върху храната.. Засега се озаптявам и дано успея до края на днешния пост, защото е твърде късно за ядене, а като си знам как ще се вдъхновя, ако само пропиша за храна...))
Бях заета и в деня, в който в Gastronomy бе обявено, че ще се прави демонстрация на приготвяне на тунизийски сладкиши... И с тях се срещнах само на вечеря (не че протестирам, нали все пак се ...ммм...запознахме с пустите му сладкиши)
((ето на, почна се.. сега се сетих и за сладоледите и за онези прекрасни питки, които приготвяха при поискване на момента и на закуска, и на вечеря.. и аз толкова волево избягвах няколко вечери, макар уханието им да ме преследваше безжалостно.. и така до онази злополучна вечеря, на която рускинята вляво от мен стана насред угощението, отиде нанякъде, върна се с цяла чиния такива прелести и я постави пред мен с думите "Ну, милая, ты что всегда так... Ну, угащайся". Развитието нататък личната ми цензура не допуска за публикуване...))

... За интернет-достъпа. Още преди отпътуване бях предупредена, че "ще мреш- там нета ако го има, е платен".

Тъй като пристигнах понеделник, до края на деня само проверих за евентуално наличие на wireless в стаята, лоби-бара и фоайето- е, дори secured мрежа нямаше.
На следващия ден отпътувах рано и на мястото, където бях, имаше локална фирмена wireless, unsecured, и аз скокнах там, колкото да се изложа за пореден път с прибързаност, мятайки се на добрия човек, който ме предупреди за нета с думите "Хах, еспресо нямало, а? И нет нямало, а? Е, виж ме, на, за мен всичко има"

Естествена и някакси справедлива последица от самоувереността ми бе факта, научен от рецепциониста на хотела вечерта- нет-връзка има на public PC-то (до лоби-бара и рецепция), 5 TUD за 60 минути, предплатени карти за достъп се закупуват от касиера, който работи до 21ч. В допълнение научих, че не мога да ползвам СД, нито USB-flash-чето- нито за upload, нито за download. Рецепционисти от 2 поредни смени ми се клеха, че нямали СД-устройство, само дето CD-ROM си имаше и още как.

... to be continued ...

Автор: Стела