Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит - част 1

От София през Хасково до Фоча и Измир - първа част

Подготовка

Планирахме пътуване до Албания, но не било писано да се случи нито през юни, нито през юли тази година. За сметка на това решихме да откликнем на поканата на нашите приятели от Крит и да заминем на далечно пътешествие. Проучихме възможностите за пътуване. Самолетът отпадна като вариант, защото малко нещо човек вижда докато лети. Автомобилът отпадна също, поради причината, че нашите приятели в Крит са силно снабдени с такива возила, а пък и фериботните такси по пътя не са за пренебрегване. Останаха следните възможности:
1. С автобус или влак до Атина/Пирея и кораб от Пирея до Ираклион;
2. С автобус до Мармарис и ферибот или кораб до Родос, а оттам - с кораб до Крит.

Финансовото изражение на първия вариант за придвижване изглеждаше така: Автобус до Атина – 50 евро, кораб от Пирея до Ираклион – deck – близо 38 евро с таксите.
Втори вариант: Автобус до Измир от Хасково – 30 лева; автобус до Мармарис от Измир – 20 лв; ферибот Мармарис-Родос - ??? пари; кораб от Родос до Сития (Крит) - 25 евро.
Втората перспектива беше изключително привлекателна за мен, защото се радвах на възможността, пътувайки към Крит, да посетя едно изключително важно за мен място в Мала Азия – Фоча сега, а в древни времена - Фокея. В последните две години отделих много време за проучване на фокейските колонии в западното Средиземноморие и по нашето Черно море. Известни като едни от най-бързите мореплаватели и добри търговци, фокейците създават такива перли като днешна Марсилия /Масалия/ в 6 в. пр. Хр., Ница /Нике/, Антиб /Антиполис/, Агд, Алерия в Корсика и др. По нашите земи са се появили в дует с милетчани и са положили основите на Аполония /Созопол/. Където е имало фокейци, е имало свещеното животно тюлен монах. Това и значи Фокея – Тюленово. По-нататък ще разказвам още за древните фокейци, на този етап искам само да отбележа силните емоции, които ме завладяха при мисълта, че ще отида по тези земи.

Речено-сторено. Маршрутът беше избран. Започна организацията на този първи етап от пътуването, който, за разлика от атинския маршрут, криеше за нас повече неизвестни. Пуснах много питания в мрежата за пътуване до Измир и хотели във Фоча. Отговори не само се получиха, но наред със съветите за избор на фирма превозвач до Измир, получихме и предложение за гостуване в Измир. Не мога да назова имената на отправителите на поканата, нито пък тяхната месторабота в Турция /мисля, че причините за това са ясни, когато става дума за контакти по интернет/, но след като обмислихме на семейна сбирка тази внезапна покана, решихме бавно и постепенно да предприемем опознаване с любезната отсрещна страна. Оказа се, че жената е много пътуваща и много знаеща, предложи лично да ни помогне за изработването на плана за посещение на Фоча. Между другото спомена, че ако пристигнем в Измир на 21 юли сутринта, бихме могли веднага да се включим в еднодневна разходка с корабче около Чешме – курорт, известен с това, че събира от години много сърфисти. Въпросната екскурзия била поръчана от тяхната фирма в Измир. Това ново 20 ускори нашата организация и за има-няма два дни резервирахме билети за Измир от Хасково. От София до Измир няма директен автобус. Билетът до Хасково е 14 лв. Оттам в 18:00 или в 6:00 часа тръгват автобусите на “Мармарис” – фирмата, която ни беше препоръчана. Освен многото неизвестни по пътя /започвахме цялото пътуване твърде авантюристично/ не можахме да научим с точност цените на билетите от Мармарис до Родос. В последния момент хванах едно инфо в нета, според което, цената с таксите беше 42 евро за човек. Решихме, че е раздувка, защото от сайта за справка на фериботните линии в Гърция бяхме ориентирани в общи линии за цените по трасето. (Внимание! Не всички цени са с включена допълнителна такса!)

Все пак от Мармарис до Родос са около 50 км. Е, ясно, късите дестинации са по-скъпи, но чак пък толкова? Така или иначе, потвърдихме разходката с корабче в Чешме, разменихме си снимки за разпознаване, телефони и последни подробности с хората от Измир. Посъветваха ни да слезем на спирката Чамлъ куле в българския квартал в Измир – Буджа.

Пътуване до Измир
В 11,30 часа на 20 юли бодро се запътихме към Хасково. Потвърдихме резервацията за Измир, купихме билета – един за двамата, помолихме да коригират името ми, защото ме бяха записали в мъжки род и във времето до 18,00 часа решихме да се раходим в прекрасния град и да обменим лева за лири. Турски лири в София се обменят само в Национална банка. В Хасково смяната е възможна /при много изгодни условия/ в обменни бюра в центъра на града. Който ще пътува за Турция, нека има предвид, че е най-добре да смени пари в България! В Хасково хапнахме вкусно и евтино, снимахме статуята – световен шампион на Богородица /най-високата в света, в рекордите на Гинес/, снимахме часовниковата кула, построена за 1000-годишнината на града и се запътихме към автогарата, където от фирмата любезно пазеха багажа ни.

В автобуса пътуваха предимно български етнически турци, които любезно подхващаха разговори с мъжа ми, питаха и разпитваха къде и по какви причини отиваме. За тях, живеещите в Турция, почивка в Кушадасъ, Бодрум или Мармарис било непосилно удоволствие, но се радваха, че ние отиваме да прекараме част от ваканцията си по тези земи. Срещу скромната сума от 30 лв за автобусен билет /цената варира от 30 до 40 лв, просто на нас така ни се случи/ в автобуса получавахме кафе, чай, вода и безалкохолни напитки след всяко спиране и потегляне на автобуса. Неуморният стюард “миеше” ръцете ни със специален одеколон след всяко ново влизане във возилото. Всичко вървеше нормално до Капитан Андреево-Капъкуле, където изведнъж се случиха някои дребни неприятни неща, които ни подсказаха, че домашните сметки не излизат на пазара, т.е., че човешкият живот се вписва обикновено по неприятен начин във всеобщата картина на събитията, проблемите и всичко онова, което показват по новините...


И така, глобалните проблеми, с които се сблъскахме по време на пътуването бяха свързани с антикорупционните мерки и борбата срещу контрабандата, птичия грип, превенцията на терористични акции и войната Ливан-Израел.
Първите две помрачиха за кратко настроението ни на българо-турската граница. Поради липса на печати в паспортите, доказващи престой в Турция в рамките на три дни, в безмитния магазин не ни позволиха да купим дори и по един бонбон, да не говорим за цигари и алкохол.

Забележка: За предпочитане е пазаруването да става в турския магазин, тъй като на следващия етап – проверка на багажите, се изисква фактура за закупените цигари. Такава фактура в българския магазин не се издава.

Багажите ни бяха проверени основно. Трябваше да покажем за проверка дори и минералната вода, която носехме. Спътниците ни предупредиха, че заради мерките срещу птичия грип, е възможно да изхвърлят и сандвичите ни, ако съдържат месо. Бяхме си купили по един сандвич в Хасково, но решихме, че няма да се предадем и го употребихме откъм страната с колбасите преди проверката. После всичко мина и замина....

Беше се стъмнило отдавна, когато минахме покрай Одрин, после Кешан и Галиполския полуостров. На Мала Азия стъпихме след кратичко пътуване с ферибот от Гелиболу до Ляпсеки, доста преди Чанаккале. Поради закъснение на границата, в Измир кацнахме към 8,00 вместо към 6,30. Нашите нови приятели вече ни чакаха и светкавично ни разпознаха – не по снимките, а по бермудите. “Никой мъж в Турция няма да облече такова нещо”, казаха, смеейки се. Нашите домакини: Българи, които работят по договор в международна фирма в Измир. Пътуващи и приемащи гости от целия свят. Закусихме, пихме кафе, “вкусихме” от жегата на града и 15 минути по-късно се озовахме в многонационална компания, която чакаше да се качи в автобус за Чешме.

Островът на магаретата, близо до Чешме

Приключението започна. От Измир до Чешме има-няма 70-80 километра. Един от проблемите в ориентацията ми в Турция е, че не мога да схвана границите на големите градове. Май такива няма. Всичко, през което минахме до Чешме, се водеше Измир. Корабчето тръгна веднага, след като се качихме. Удоволствието струваше 65 лири /около 65 лв/ за двамата. Включваше пътуването и обилен обяд с вино. С допълнителни купони можеше да се взима бира. Корабчето спираше за гмуркане и плаж близо до Синята лагуна, Острова на магаретата /лично аз бих го нарекла остров на морските таралежи/ и Адмиралския остров. Настроението беше отлично, имаше мераклии, които направиха турски бал с маски с много дюбеци и пр. Турската музика се редуваще с гръцка /Хиос е отсреща!/. Някъде към 17,30 тръгнахме обратно към Чешме, а персоналът на корабчето отбеляза края на пътешествието с множество балони, които оставаха зад нас в морето.
Вечерята в дома на новите ни приятели беше много приятна.

Разходка с корабче, Чешме

Разглеждахме снимки, гидове и карти. Решихме на свой ред да ги поканим на другия ден във Фоча. След кратко колебание те приеха. Рано сутринта се отправихме към Йени гараж – гарата, откъдето тръгват автобусите за Фоча, Мармарис и т.н. Фоча е на 70 км североизточно от Измир. Автобуси има на всеки половин час. Пътувахме с кротки местни хора от Измир и околните села.


Град Фоча

Фоча се появи изведнъж. Гледката от височината, на която бяхме, беше възхитителна. Преминахме през хълмове с древни полуразрушени колони и се оказахме в центъра на града, съвсем близо до един от паметниците на тюлена и до инфо-центъра. В града няма обособен музей. Информация се взима от служителя в инфо-центъра, който охотно показва, дава брошури, съветва за хотели и пансиони, но! на турски! Имахме късмет, че нашите придружаващи са понаучили турски, та отбелязахме важните неща върху плана на града и тръгнахме да обикаляме.

В този малък очарователен град може да се види какво ли не – от 11 век пр. Хр. до прекрасните стари къщи от 19 век. Лично за мен беше интересно да видя старото пристанище на Фокея, откъдето са тръгвали корабите за далечни земи. Запазени са пет ниши, издълбани в скалите до пристанището, в които е имало статуи на Сибела/Кибела, на която моряците са се молели преди път. Сред най-известните колонии на Фокея са Самсун на Черно море, Лапсеки на Дарданелите, Метимна на Митилини, Велия в Италия, Алерия в Корсика, Масалия/Марсилия, Ница и Антиб в Южна Франция, Ампурия в Испания и т.н. Те са едни от първите, секли монети от чисто злато и сребро. На много от монетите има тюлен. Според една хипотеза фокейците са “предали” на галите своя корабен покровител – петела. Керамичното изделие е украсявало носа на кораба. Историята твърди също, че именно фокейците са запознали лигурите с лозите и виното, както разбира се и с високо развитата за времето си техника за обработване на метали. По време на персийските нашествия и походите на Александър Македонски фокейци масово са се преселвали към вече процъфтяващите колонии в днешна Франция и Корсика. Римският период е силно маркиран – открити са невероятни мозайки /повечето са в музея в Измир/, които са грижливо засипани с пясък, за да се предпазят от разрушение.

Крепостта на Фоча

От турския период са останали крепости, бани и други интересни обекти, някои от които са извън територията на сегашния град, както и в Йени Фоча /нова Фоча/, където пък има и генуезко присъствие. Фокея се връща в пределите на Гърция през 1919 г., но от 11 септеври 1922 се оказва в територията на Турция, както впрочем това се случва с малоазийските територии по принцип. Тогава започва масово изселване към Кавала, Пирея и др. градове в континентална Гърция. Малоазийците отнасят със себе си своята тъжна музика и инструментите бузуки, сандур и баглама, както и танца рембеки, който с въртеливите си движения напомня за дервишките екзалтиращи танци. Каменните къщи от 18-19 век са другото много симпатично нещо в града.

Часовниковата кула в Измир

Разбира се, интересът към тюлените, митовете и преданията за това древно същество, събуждат любопитството на посетителите, някои от тях, дошли от другия край на света, за да видят животното. Във водите около островите на Сирените /Орак е най-големият/ живеят само 8 от тези митични създания. Всеки тюлен си има име. Местните хора и до днес ги обожават и пазят. В Турция има два резервата за тюлен-монах, от които единият е във Фоча. Според международни програми за опазване на застрашени животински видове и опазване на Средиземноморието наказанието за доближаване до тюлен и нанасяне на вреда е жестоко. В района, в който живеят бозайниците, са забранени гмуркането, риболовът, преминаването с моторни лодки и др. Т.е. най-вероятно е да не видите тюлен. Но какво от това. Той е навсякъде в града – в многобройните паметници, в магазинчетата за сувенири, в разказите на хората, в древногръцките митове за водното божество Протей, пастирът на тюлените и т.н.
Турците са изключително почтени към историята по тези земи. Допускам, че много от старите хора говорят гръцки и слушат гръцка музика. Допускам. Фоча е едно магнетично място, което виждаш и запомняш за цял живот. Градчето е сравнително съхранено откъм туристически банди, макар и да има немалко туристи. Прикътано в очарователния залив, то събужда мечти и мисли, които те свързват с много старите времена някак си неусетно. Тук историята присъства дискретно, тук няма да се видят огромните, предизвикващи клаустрофобия крепостни стени на Родос или Дубровник, няма да се почувствате като прашинка в сравнение с останките на колони, храмове или дворци. Тук спокойно можете да се снимате с една от каменните плочи – нещо като барелеф на Кибела от Фокея, която кротко е стояла в една от петте ниши в скалата до старото пристанище. Лично аз ще се върна там, ако е здраве и живот.


Продължението във втора част>>>

Автор: Росица Якимова

Приветствам автора на страниците на нашия сайт и й пожелавам успех с дисертацията! Стойчо