Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит

От София през Хасково до Фоча и Измир - първа част

Подготовка

Планирахме пътуване до Албания, но не било писано да се случи нито през юни, нито през юли тази година. За сметка на това решихме да откликнем на поканата на нашите приятели от Крит и да заминем на далечно пътешествие. Проучихме възможностите за пътуване. Самолетът отпадна като вариант, защото малко нещо човек вижда докато лети. Автомобилът отпадна също, поради причината, че нашите приятели в Крит са силно снабдени с такива возила, а пък и фериботните такси по пътя не са за пренебрегване. Останаха следните възможности:1. С автобус или влак до Атина/Пирея и кораб от Пирея до Ираклион;2. С автобус до Мармарис и ферибот или кораб до Родос, а оттам - с кораб до Крит.

Финансовото изражение на първия вариант за придвижване изглеждаше така: Автобус до Атина – 50 евро, кораб от Пирея до Ираклион – deck – близо 38 евро с таксите.Втори вариант: Автобус до Измир от Хасково – 30 лева; автобус до Мармарис от Измир – 20 лв; ферибот Мармарис-Родос - ??? пари; кораб от Родос до Сития (Крит) - 25 евро.Втората перспектива беше изключително привлекателна за мен, защото се радвах на възможността, пътувайки към Крит, да посетя едно изключително важно за мен място в Мала Азия – Фоча сега, а в древни времена - Фокея. В последните две години отделих много време за проучване на фокейските колонии в западното Средиземноморие и по нашето Черно море. Известни като едни от най-бързите мореплаватели и добри търговци, фокейците създават такива перли като днешна Марсилия /Масалия/ в 6 в. пр. Хр., Ница /Нике/, Антиб /Антиполис/, Агд, Алерия в Корсика и др. По нашите земи са се появили в дует с милетчани и са положили основите на Аполония /Созопол/. Където е имало фокейци, е имало свещеното животно тюлен монах. Това и значи Фокея – Тюленово. По-нататък ще разказвам още за древните фокейци, на този етап искам само да отбележа силните емоции, които ме завладяха при мисълта, че ще отида по тези земи.

Продължение на първата част>>>


Втора част: Остров Родос и Северозападен Крит

За разглеждане на самия Измир не бяхме предвидили време. Направихме една кратка разходка около Часовниковата кула и градината с кактусите.

На следващия ден се сбогувахме с домакините и поехме с маршрутка към автогарата Йени гараж, за да продължим към Мармарис. Цената на билета беше 20 тл /близо 20 лв/ на човек и включваше закуска, кафета и освежаващи напитки по време на цялото пътуване, както и трансфер до центъра на Мармарис. Пътуването е около 4 часа, в т.ч. времето по разни гари.

На около 20 км от Мармарис автобусът беше спрян за проверка на пътниците. Оказа се, че районът е силно контролиран и се правят масови проверки за бомбаджии. Свалиха няколко човека без документи, започна се едно чакане. Времето напредваше и нещото, за което се досещахме вече беше, че последният ферибот от Мармарис за Родос ще отпътува без нас. Слава богу, към 16,00 пристигнахме в този рай за българските туристи.

Обиколихме със скоростта на светлината няколко агенции, които продават билети за Родос и в момент на пълно отчаяние, пред очите ни се появи инфо-център, в който срещнахме предприемач, готов да ни продаде билети за последния рейс в 16,30 само срещу 40 евро на калпак. Същият ни извика и такси за 10 лири, тъй като разстоянието до пристанището не е малко. Пътниците вече се товареха на скоростния катамаран, а нас дори ни нямаше в списъка. Наложи се мъжът ми да бъде разпитан лично от капитана на кораба за мотивите ни за пътуване, докато мен ме оставиха да чакам без документи при аскерите. Гръцкият капитан беше проявил голямо уважение към професията ни, тъй като в мотивите ни за пътуване стоеше паролата “на гости на колеги от Сития”.

Продължение на втора част>>>

Трета част: Южен Крит

Били ли сте на гости в Банско? Ако отговорът е да, значи знаете, че гостът е свято нещо; знаете, че банският диалект е специфичен и К е Ч – дънчи, напр. вм. дънки; знаете, че мъжете пеят невероятни песни. Е, такова е положението и на Крит. И там така говорят гръцкия.

Родителите на нашата колежка, които ни чакаха за късна вечеря, бяха силно впечатлени от дебелата книга за Гърция, която носех. Ето защо те решиха, че е техен дълг да допринесат за “свършване на книгата докрай”! Още същата вечер чухме изпълнения на критска музика /критики/, която няма нищо общо с това, което познаваме като гръцка музика. Местните инструменти са лира /кемене/ и лаута /лютня/. Бузукито е привнесено по-късно от младите, а сиртакито никак не е популярно, защото местното хоро е сирто. Човек се пита в този случай, защо Антъни Куин танцува сиртаки в “Зорба гъркът” при положение, че действието се развива в Крит. Самият Казандзакис е местен писател и всички го боготворят, въпреки че е бил отлъчен от църквата. Същата вечер чухме и мощния хор на щурците /дзидзики/. Те пеят из целия остров във всеки момент, в който няма вятър. Силно, завладяващо.

Домакините ни не дочакаха утрото, за да организират следващите стъпки в програмата. Родовите връзки са много силни. Всеки познава всекиго и разчита на тези контакти повече от всичко друго. Така още същата вечер ние бяхме уредени с лични екскурзоводи за обектите Фестос /вторият по слава дворец на минойците след Кносос/ и Гортис – градът, известен с първите писани върху каменни плочи закони в Европа през 5 в. пр. Хр.

Родителите на Мария бяха весели и отворени хора. Баща й беше учил цяла сутрин “Добро утро!”, за да ни поздрави на български език. Странната смесица от английски, гръцки и български + жестомимичната система ни беше достатъчна, за да изразяваме чувствата и потребностите си.

Продължение на трета (последна) част>>>