Коледа във Виена

Това не е пътепис. Не е история за културната столица на Европа. Не и разказ, посветен на забележителностите на този вековен град. Аз не успях да ги опозная, но видях една наистина празнична Виена.

Това бе моето предколедно пътуване. Трудно изпълнимо. Чакаше ме една година. На 8-и декември 2006-а не успяхме да излетим, защото падна мъгла. В края на 2007-а обаче това пътуване се реализира, въпреки повторните ни опасения дали ще успеем да стигнем благополучно.

Виена ни посрещна с дъжд, но и с онзи празничен дух, който ни кара да обичаме зимните месеци. Когато навън е бяло и снежно, а елхата грее във всички цветове на дъгата. Студът е изрисувал по прозорците чудновати послания и ни разказва за ледената страна.
Някога вярвах, че тя съществува. Заради приказката на Андерсен — „Снежната кралица“. Виждах я в сънищата си и ми се искаше да полетя на шейната на тази студена и недостъпна повелителка на зимата — все напред и напред, към нейните непознати покои.

Обичам Коледата. Във Виена този празник е издигнат в култ. И не само там. В целия западен католически свят е така. Украсата на градовете им е толкова красива, че единствената дума, с която бих я описала, е „блясък“. Навсякъде греят светлинки, които приличат на звезди. От тях са направени най-различни фигури — лампи, свещи, подаръци, сърца и коледни играчки...
Това е първото нщо, което ме впечатли най-силно във Виена — украсата.
Простичко е някак, знам. Някаква си там украса! Така мислим тук, в България. Слагаме по няколко гирлянди и смятаме, че това е достатъчно. Коледната украса на София дори не е коледна — можем да я видим и през лятото, и през пролетта, и през есента... За по-лесно тя е целогодишна, през лятото — нелепа, а през зимата — толкова обикновена, че не успява да впечатли почти никого.

Във Виена обаче съвсем не е така. Никога преди не бях виждала град, който толкова много да ми заприлича на коледна елха. Целият блести — пищно, но и наистина празнично.
Тези няколко дни, прекарани извън София, ми се сториха съвсем кратки. В австрийската столица бе влажно и мрачно, а и малкото слънчеви лъчи, които пробиваха мрака, се скриваха съвсем рано — към четири следобед. Не спирах да се топля с греяно вино — ароматно, топло и носещо дъх на подправки. Продават го навсякъде по улиците на Виена. Хората често се спират на по чаша пунш или вино, за да си поговорят, да хапнат, да се посмеят. Изглеждат напълно завладeни от коледния дух. Пазаруват украси за домовете си в огромни количества. И могат да си позволят всичко. Стандартът е друг. Във Виена всичко ми се стори по-голямо — и красивите сгради, и улиците, и магазините, и книжарниците, и пазарите, и размерът на порциите в бирариите и ресторантите...

Любимото ми място —

площадът пред катедралата „Св. Стефан“

Туристическо сборище, но и нещо повече от това. Катедралата наистина е впечатляваща и когато обърнеш поглед нагоре, към самия й връх, не можеш да не се върнеш назад във времето, към тъмното и непознато Средновековие. Не можеш да не се почудиш как ли е строена някога с усилията на много, много хора. Седнахме за кратко вътре, но само защото успяхме да издебнем минути без огромните тълпи туристи пред входа. Бе спокойно и красиво. С аромат на свещи и тамян, с онази характерна черковна миризма,която свързвам с празници като Коледа и Великден. Не обичам църквите, но в тази се почувствах добре. И естествено — се снимах пред нея за спомен.

„Нашмаркт“

— пазарът за вкусотии. Харесаха ми бистрата, които събират шумни компании. Въпреки студа всеки може да седне на масите пред заведенията, защото за комфорта на клиентите има специални печки, които сгряват въздуха отпред. Тук са отворили врати ресторанти, които предлагат кухня от цял свят. Араби и турци точат ножовете за дюнерите и кебапите и подвикват на туристите, примамвайки ги към своите сергии. Целият „Нашмаркт“ е побрал в себе си продукти, аромати и цветове от целия свят.
Посетихме го за пръв път в събота. Тълпата бе огромна. Имаше и немско говрорящи, но иначе покрай нас се чуваше всякаква реч. Минахме през целия пазар, като непрекъснато се бутахме и блъскахме с хора от нашата порода — туристи. Всеки дъвчеше по нещо, почерпен набързо от някоя сергия — я фалафел, я парче холандско сирене, я италианско доматче с моцарела... Ние пък попивахме с очи (сякаш за последно!) наредените съблазнително плодове и зеленчуци, купчини ядки, пити кашкавал и всякакви други видове сирена, меса, хлебчета и кроасани, шоколади и ябълкови щрудели. Ох, с последните преядох и едва ли ще вкуся от тях в близко бъдеще:)Бяха страхотни обаче — особено онзи, с който закусих в малка пекарна на „Марияхилферщрасе“. Традицията в печенето на закуски и сладкиши там бе от 1826 г.

Като цяло виенчани явно са привърженици на традициите. Във всичките им форми. Традицията да посрещат Коледа, започвайки да празнуват месец преди заветния ден. Традицията да се разхождат в събота и да пазаруват като за последно. Традицията в неделя нито един магазин да не работи. Традицията за закуска да си купуват топли, прясно изпечени кроасани, хлебчета, щрудели и какви ли не други приумици на пекарното изкуство:-) Традицията да бъдат прилежни и да заковават колите в момента, в който видят че пешеходец е тръгнал, понечил или дори неволно дал знак, че ще пресича:-)

Виена — спокойствие и подреденост

Пиша всичко това не без известно възхищение. Първото ми впечатление, щом влязохме във Виена бе: „Уау, колко е подредено и спретнато всичко — улиците без нито една дупка, красивите зелени площи край тях, украсата, хората, колите и най-вече — еднаквите на цвят, поддържаните и гоооолеееми сгради.“

Това винаги ме е впечатлявало навсякъде извън София. Понякога ми се струва, че така сме свикнали с всички неуредици покрай нас, с целия хаос, в който живеем, че едва когато се отделим от „родния край“ и видим нещо различно, разбираме колко красив и спокоен всъщност може да бъде животът.

На Виена може би й липсва само малко повече космополитност, малко повече забавление по улиците... Липсват й уличните музиканти — не, не онези с тромпетите и с националните дрехи, а музикантите от цял свят. Може би на австрийската столица й липсва и малко повече колорит. А може би аз съм пристрастна и склонна да сравнявам всеки град с Барселона — най-хубавото място, на което някога съм била. Е, както вече казах — „може би“... Защото има много хора, за които Виена е любим град, в който винаги биха се връщали. Въпрос на усещане:-)

Хостелът

Невероятен. Жълт, чист, спретнат, намиращ се в началото на една от големите търговски улици в града — „Марияхилферщрасе“. Препоръчвам го на всеки — не само заради по-ниските в сравнение с хотелите цени, но и заради свежата и младежка атмосфера. Хостелът се казва Wombat. Не питайте защо:-) Wombat всъщност са верига наистина добри хостели на добри цени. Има ги е Мюнхен, и в Берлин. Най-добре прочетете повече за тях на www.wombat-hostels.com

Ние спахме в стая с двойно легло, имахме и малка баня с душ. Топлата вода не спираше:-) Беше наистина много чисто и приятно като атмосфера. Екипът на хостела бе само от млади хора — усмихнати и готови винаги да помогнат. Wombat си имат и свои правила — като например за това какво не можеш да внасяш в стаята (въпреки че ние, разбира се, нарушихме тази част от споразумението;-). Закуската сутрин е като на all inclusive — за три евро получаваш всичко, което можеш да изядеш:-). Всъщност наистина си заслужава, защото иначе само кафето някъде в центъра струва толкова. Аз например пия поне по две чаши кафе сутрин, така че оценявам тази "вересия„:-).

Така... Какво още не споменах за Wombat? Аха — бара:-) Там има разни игри като табла и билярд, други хора от хостела, пиене, музика и цигарен дим:-) Никак не е зле, имайки пред вид факта, че клубовете във Виена са почти неоткриваеми. Казвам „почти“, защото ние открихме една уличка с бирарии и клубове (нито знам как се казва, нито къде се намира), но... Всичко бе затворено, защото бе неделя! Така че внимавайте — в неделя не можете дори да си купите билети за градския транспорт, защото просто няма нищо отворено. Е, винаги можете да отидете на гарата — там има много неща. За билети — не знам. Ние например в неделя не правихме нищо. Мотахме се цял ден из полупразните улици в центъра на града. Вечерта напазарувахме разни неща от магазин на гарата (хостелът ни бе близо до Westbahnhof) и се прибрахме.

Добре, че в Wombat човек се чувства малко като на общежитие — имахме си обща кухня с всички необходими прибори, печка и хладилник. Ние използвахме само чиниите, но иначе всеки може да си сготви нещо, стига след това да почисти след себе си :-) На мен се падна честта да мия чиниите след нашата „студентска“ вечеря:).

Пратерът

Не зная дали да го посоча в графа „неща, които харесах“ или „неща, които харесах, но леко ме разочароваха“. Първо — много трудно стигнахме дотам, защото объркахме посоката на трамвая. Питайте подробно за всичко, когато трябва да си купувате билет и дано ви разберат като им говорите на английски:). Както и да е, повозихме се около половин час. Всъщност беше приятно. Определено поставям градския транспорт сред нещата, които харесах във Виена. Разписанията се спазват стриктно, а шофьорите са услужливи, не пушат и не псуват (поне така ми се стори :)). В трамвая бе топличко и въпреки, че ни се наложи да стигнем до крайната спирка в противоположната на желаната от нас посока, а после да дупчим отново билети за връщането, пътуването си бе интересно. Когато най-накрая стигнахме до спирката „Пратер“, осъзнахме, че до самия увеселителен парк има още доста път. Въпреки студа в парка имаше много хора, които се разхождаха, тичаха и тренираха. Ние с Иван напредвахме доста бавно към крайната цел — виенското колело, защото той, горкия, все трябваше да ме прегръща и топли. Да, определено студът в Австрия не ми хареса :) Може би по-скоро влагата във въздуха е причина за ниските температури. Поне така е в родния ми град Видин, който също има честта да е разположен на Дунава:).

Увеселителният парк бе някак самотен и пуст. Имаше групи туристи, които стояха на опашка за виенското колело, но всички останали съоръжения не работеха. Повъртяхме се известно време, докато решим дали да се качим за едно завъртане по 8 евро на човек, или да пропуснем :) Е, все пак надделя любопитството. И ето ни качени в една от кабинките на виенското колело. Бавно, много бавно, започнаха да ни изкачват нависоко, и все по-нависоко. Виждахме целия град и Иван не спря да снима :) Мисля, че беше по-развълнувам от възможността да направи хубави снимки, отколкото да запомни какво е да се повозиш на виенското колело във Виена :) Ами не е вълнуващо преживяване, не ти става лошо или нещо такова — но поне виждаш целия град като на длан. Наистина е красиво! Завъртането е само веднъж, така че използвайте ефективно времето си — снимайте! Или напишете на вече изписаните с послания и имена от цял свят стени на кабинката — „Пешо беше тук“. Примерно:).

Хундервасер

Всъщност го пропуснахме... Но всички познати, с които обсъждах пътуването си до Виена, бяха категорични, че това е първото нещо, което трябва да се види в австрийската столица. Е, видях уникалната къща само през прозореца на трамвая, докато пътувахме към Пратера :( Оставям на другите да я открият за себе си — не бих могла да опиша тази забележителност, след като не съм я разгледала :( Споменавам я, за да не я пропусне и някой друг!

„Марияхилферщрасе“, „Грабен“ и „Кертнерщрасе“

Улиците на модните изкушения. По-достъпни са на „Марияхилферщрасе“, защото на другите две се намират бутиците на най-известните марки за дрехи, чанти, обувки и бижута. Моите лични фаворити — „H&M“ са на всяка крачка, така че лесно ще ги откриете и на трите улици. „Zara“ — също. Магазините им наистина са огромни, а в тях можете да откриете всичко от модната индустрия на доста разумни цени.
Мога само да пожелая на всеки, който открива или преоткрива Виена, приятна разходка по тези централни улици на града! От сутрин до късно през нощта те са оживени, цветни и празнични!
Enjoy... Във Виена всеки може да открие по нещо за себе си и да му се наслади от сърце!

Автор: Елина

Снимки: авторът