Из Македония: Пешна, Порече, Локвица

Македония: Пешна

На няколко километра от Македонски Брод, покрай пътя за Самоков (македонският Самоков!), може да се види от автомобил входа на пещерата Пешна. Пещерата е обявена за природен паметник: „От крайния северен дял на пещерата, след силни дъждове и топене на снега избива силен ручей, който в сухите периоди на годината напълно пресъхва. На входа на пещерата има средновековна твърдина.“

Мистерията на реката — За местните обитатели „ручеят“ е реката Пешна, понорница, която според някои теории е Крапската река, която формира няколко езерца и водопади в „най-голямата пещерна система при нас, за която се предполага, че е дълга невероятните десет километра“.

Мистерията на твърдината — Остатъците от твърдината в пещерата се свързват с местността „Девини кули“, която се вижда от вътрешността на пещерата.
Според местните легенди, на двете твърдини живеели сестрите на Крали Марко. Както потвърждават и промотърите на бренда на Крали Марко, „легендите говорят, че на входа и и по-навътре била изградена крепостта на втората сестра на Крали Марко.“

Енигмата на отвора — Според спелеолозите, Пешна е с най-голям отвор на Балканите — таванът на отвора е на 30 метра височина. Според проекта „природно наследство“, „нейният вход е със значителни размери: 16,8×52,4 м.“
На няколкостотин метра от пещерата тече реката Треска, идеално место за риболов и пикник. Късмет за рибарите, които нямат късмет, е близкият мотел Пешна, който има собствен рибарник.

Пещерата „Пешна“ се намира в околностите на село Локвица, което някога било едно от най-големите села в региона.

Между другото, въпреки че Локвица географски е в Порече (Поречие), селяните не наричат себе си „Поречани“.

Една от възможните причини е това, че Поречаните били смятани за „сърбомани“ (не напразно Порече било наричано „Мала Шумадия“), докато Локвица како „бугарашко“ село била възприемана като „Мала София“.

Днес, „сърбоманските“ и „бугарашките“ традиции главно се третират како добър повод за шегуване.

Най-интересното нещо в Локвица ми бяха старите къщи.

Локвичани са познати като зидари, работили като печалбари в България, Сърбия, Влашко...

Природата около Локвица е по-питомна, отколкото в другите краища на Порече, но и от тук има прекрасен изглед към планинския масив Даутица — Якубица — Караджица.

Впечатляващите лица на жилавите бабички крият в себе си много приказки.

Локвица освен това има и водопровод и прекрасни градини с разновидни овошки, зеленчук, и хубави цветя, които събират живописни пеперудки.

В селото повторно се разбуди надеждата след съобщението, че селското училище ще се превърне в нов Факултет за екология и еко-туризъм.

На пътя Локвица — Вир, идеален за ходене пеш, с незабравим изглед към Даутица, имах невсекидневни близки срещи „от трети вид“ с едно щурче, което безуспешно се опитваше да встъпи в комуникация с мене.

Крачейки по пътя, попадах на ята плашливи пеперуди.

След около 40 мин. приятно ходене пеш се показа селото Вир като на длан.

В селото има няколко обновени къщи на „възвращенци“ през лятото, но се живее и в толкова стари къщи.

След кратката разходка по кажи-речи пустото село, и след късия разговор с гостоприемните местни, които ми показаха старата живописна църква, се упътих накъм село Модрища.

Някакви чудни буболечки ме дебнеха покрай пътя.

Все пак, повече исках да гледам пеперуди, които се гощаваха в ароматните цветя.

На всяка крачка — по някоя нова хубавица.

Автор: Жарко Траяноски

Снимки: авторът